Гърция между обещания и гняв: Данъчни облекчения и протести срещу кризата

Данъчните облекчения, обявени по време на годишната му реч за икономическата политика, идват в момент, когато правителството му се опитва да спре спада в популярността, предизвикан от продължителната криза с разходите за живот и твърденията за корупция.

Силният икономически растеж, по-големият от очакваното бюджетен излишък и по-широкото събиране на данъци ще помогнат за финансирането на пакета, който ще влезе в сила през 2026 г., каза Мицотакис.

„Всички добре знаем, че гърците се борят да свържат двата края. Затова нашият безусловен приоритет е да подкрепим доходите им“, заяви той.

След дълговата криза от 2009-2018 г., белязана от години икономически трудности, гръцката икономика, задвижвана от туризма, се възстанови и се доближава до стабилност. Но страната остава най-задлъжнялата в Европа, а разполагаемите доходи все още изостават от средното за ЕС заради растящите цени на енергията, храните и жилищата, които ограничават покупателната способност, въпреки кумулативното увеличение от 35% на минималната заплата.

Данъчната реформа включва намаляване на данъчното облагане с два процентни пункта за всички категории и нулева данъчна ставка за домакинства с ниски доходи, които имат четири деца, и за млади работници. Мярката цели да противодейства на спада на раждаемостта и нарастващите жилищни разходи.

Мицотакис също обяви увеличение на пенсиите, а данъкът върху недвижимите имоти в отдалечени райони ще бъде премахнат, за да насърчи младите хора да напускат големите градове и да се установяват в провинцията.

Център-дясната партия „Нова демокрация“ на Мицотакис вижда как рейтингът ѝ спада до около 22-25% в социологическите проучвания след юни, в сравнение с 41% от гласовете, които спечели през 2019 г., когато дойде на власт с обещания да разпредели по-справедливо плодовете на икономическия растеж.

Хиляди хора се включиха в отделни протести, организирани от синдикати в Солун, където Мицотакис произнесе речта си, настоявайки за по-високи заплати и достойни жизнени стандарти.

В Атина хиляди поискаха справедливост заради смъртоносната железопътна катастрофа през 2023 г., при която загинаха 57 души. Те протестираха срещу, по думите им, непълното съдебно разследване на причините за трагедията.

Опозицията обвини правителството на Мицотакис, че бяга от отговорност за катастрофата, че не е успяло да отстрани критични пропуски в сигурността на железниците и че прикрива доказателства, които биха помогнали да се изяснят причините за бедствието.

„За нас, които трябва да живеем остатъка от живота си с тази болка, най-малкото, което заслужаваме, е да знаем какво се е случило“, каза Мария Каристиану, чиято дъщеря е загинала в катастрофата.