Ген. Червенков: Поддържането на армията прилича на застраховка автокаско

„Хроничният финансов недостиг очевидно принуждава политическото и военното ръководство да правят редица компромиси, в резултат на което типично военното леко се разми.

Положително е това, че към момента Българската армия изпълнява много добре задълженията си в мисиите и операциите в чужбина. Стотици войници и офицери натрупаха безценен практически опит, което може би е най-големия капитал на днешната ни армия”, посочи Червенков. По думите му процеса на професионализация неминуемо води до разкъсване на връзката „народ – армия“. „Ако проследим историята на българската армия, нейната роля в съзнанието на хората е била свързвана със готовност за защита от някаква външна опасност, с постигане на национални идеали и т.н. След 1989 г. образът на довчерашния враг бързо се разми и изчезна. Нещо повече, той вече ни е съюзник. Днешният враг е в известна степен виртуален, извън страната, някъде на хиляди километри. Армията от масова, със задължителна военна служба се превърна в професионална, бих използвал и израза наемна. Ценностите, Няма как при това положение да се запази ролята и функцията на армията в обществото. Военната професия се превръща все повече в професия като всички останали, но с някои специфични особености”, каза още Червенков.
image

„Събуждането” на НАТО след кризата в Украйна, призивите за повишаване на разходите за отбрана звучат кухо. Това каза в интервю за Агенция Фокус ген. Чавдар Червенков, бивш ръководител на Военното разузнаване, министър на вътрешните работи в правителството на Ренета Инджова, главен експерт в Центъра за изследване на демокрацията. „Дълги години похвали получаваха страните, чиито военни бюджети се приближаваха до 1% от вътрешния продукт. Обществото привикна с това състояние. Сега на политиците ще им бъде изключително трудно да обърнат тренда. Трябва да се размаха някакво много страшно плашило или икономиката внезапно да разцъфне. Честно казано, не виждам как ще се случат тези неща”, посочи ген. Червенков.

По думите му на 6 май – професионален празник на българските военни, министърът на отбраната Ангел Найденов е цитирал конкретни числа – между 150 и 250 млн. лева годишно целеви средства за модернизация. „2.3 милиарда лева до 2028 г. Всичко това е добре, само че никой не посочва източника на тези средства”, коментира ген. Червенков.

„През 2001-ва година, когато се изпълняваше План „2004” един от зам.-министрите на отбраната, базирайки се на прогнозите за ръст на икономиката и съответно на брутния вътрешен продукт, предвиждаше че към 2005 – 2006 год. военният бюджет ще достигне 1.6 – 1.7 млрд. лева. Модернизацията и благоденствието на армията бяха зад ъгъла. Но реалността е друга – през 2014 г. – един милиард, основната част, от който отива за заплати, едва се осигурява бойната подготовка и почти никакви капиталови разходи”, каза още той.
По думите му в „Бялата книга“ от 2010 г. разпределението на бюджета е било разписано следното разпределение на средствата за отбрана: 75% - за заплати, 24% - за текуща издръжка и 1% - за капиталови разходи. „През 2014 г. картината трябваше да се измени така – 60% за заплати, 25% за текуща издръжка и 15% за капиталови разходи. А какво е постигнато, реално в момента – 77% за заплати, 18% за текуща издръжка и 5% за капиталови разходи. Тези числа могат да се анализират под различен ъгъл, да им се правят различни разрези, но за съжаление на края изводите не са оптимистични”, каза още ген. Чавдар Червенков.

Необходим е политически консенсус и стратегия за поне 15-20 години напред. Трябва да доведем до край обществения дебат за това от каква армия имаме нужда и за какво ще я използваме, убеден е ген. Червенков.

Относно връзката между армията и обществото, ген. Червенков посочи, че колкото и на пръв поглед тази връзка да е хлабава, идват моменти, когато си спомняме за нея. „Армията ни е необходима не само за изпълнение на съюзническите ни задължения зад граница. Армията ни е необходима и тук, защото държавата и обществото имат нужда от една структура, за която винаги се сещаме при тежки природни бедствия и аварии. Защото военната машина е длъжна да премине там, където гражданската не може. Може би сравнението не е много уместно, но поддържането на армията прилича на застраховка автокаско. Имаш я, но никога не знаеш, кога ще ти се наложи да я използваш. За това по-добре да я имаш. И колкото застраховката ти е по-пълна, толкова си по-спокоен, макар, че премията е по-висока. Така че, на този въпрос трябва да си отговорим, каква застраховка искаме и можем ли да платим премията?”, каза още ген. Червенков.


Някой се опитва да играе на една носталгична струнка в съзнанието на тази част от българските мъже, които са служили истински, а не са хленчили. Но трябва да си признаем, че днес тази идея не звучи сериозно. Така отговори генералът в отговор на въпрос, свързан с лансираните от политиците идеи за връщане на наборната служба.

Относно военния парад на Гергьовден и състоянието на армията ни, ген. Червенков каза: „Моментното състояние е точно такова, каквото го видяха гражданите на площада. Пехотата не може да марширува, авиацията имаше проблеми с метеорологията, за флота не знам”.
„Човек, макар и бивш военен, трудно може да оцени боеспособността на армията, без да знае редица детайли от кухнята. А да се оценява само по впечатленията от парада и от няколко материала в медиите е несериозно. Ние знаем за няколко значителни проблема, които трудно могат да останат скрити. Ще изброя няколко от тях – остарели, бих казал демодирани, а сигурно в известна степен и амортизирани техника и въоръжение, за самолетите е по-добре да не говорим”, каза още ген. Червенков. По думите му, за който и род войска да стане дума, сигурно трудно ще намерим с какво да се похвалим.

„Все пак не бихме били справедливи, ако не оценим труда на болшинството войници, сержанти и офицери, които въпреки проблемите не жалят труда си, за да поддържат техниката и подготовката си на необходимото ниво”, каза още той.
Относно колективната сигурност на НАТО, Червенков посочи, че в обозримо бъдеще не възнамеряваме да водим тук нито настъпателни, нито отбранителни бойни действия. „Не съм чувал в последните десетина години и някой да се кани да ни напада. Така че, по-добре да говорим за способности, които сме задължени да предоставяме при необходимост, по силата на съюзния договор. А ако става дума за защита от агресия, точно за това е създадена системата за колективна сигурност. Ясно е, че сами не можем да се справим в една голяма война. Може би страните не само в НАТО, а и в света, които могат да се справят сами, се броят на пръстите на едната ръка”, заяви генералът.