Георги Гьоков към възрастните хора: Благодарим за вашата всеотдайност и принос за развитието на нашата родина

Уважаеми народни представители,

Първият ден на месец октомври е обявен за Международен ден на възрастните хора. Това е решение на Общото събрание на ООН от 14 декември 1990 г.

На този ден всички ние отдаваме почитта си към хората от третата възраст и техния принос към обществото. На този ден всички трябва да се радваме и празнуваме заедно с тях. Но има ли повод за радост?

Подкрепата на хората през целия им жизнен цикъл е една от основните цели на социалната политика. Невинаги обаче по-младите поколения съумяват да дадат заслужената благодарност и разбиране на предишните поколения за техния принос за съграждането и икономическия растеж на страната. Принципите на солидарност, равнопоставеност и достъпност не биха имали тази значимост в социалната политика на България, ако не бяха съпътствани от реални мерки и политики за подкрепа на всички - от най-младите до най-старите. Неминуемо социалната политика на България в последните години е сериозно повлияна от развиващите се процеси и тенденции в държавите-членки на Европейския съюз, с които заедно изграждаме Европейския социален модел. В рамките на този модел е отделено сериозно внимание не само на въпроси като удължаването на трудовия живот и запазването на активността, но и на тези като солидарността между поколенията, качествената дългосрочна грижа за възрастните хора и осигуряването на достоен стандарт на живот на тези, които вече не участват на пазара на труда. За съжаление в България като че ли още сме далеч от тези цели.

Към края на 2018 г. общият брой на хората над 60 години у нас е 1 973 616. Близо 30 % от общия брой на населението. И по-голямата част от тях живеят в бедност. Това ясно показва нуждата от промяна на старите и намиране на нови законодателни инициативи  за тази уязвима група от населението. Инициативи за целенасочени мерки и програми, чрез които да смекчим последиците от тяхното уязвимо положение. Действащите към момента мерки не са достатъчни и не водят до желаното повишаване на качеството на живота им. Социалните услуги за възрастни хора, така както се реализират днес, не допринасят в необходимата степен за изваждане на възрастните хора от групата на най-уязвимите в обществото ни.

Съвремието в което живеем ни налага и все повече ще ни налага да обръщаме по-голямо внимание на възрастните хора между нас. Демографската катастрофа и ниската раждаемост, емиграцията и желанието на младите хора да търсят реализация в чужбина водят до постоянна тенденция на застаряване на обществото ни. Обезлюдяват се българските села и градове и все повече от тях остават с преобладаващо възрастно население, факт който навява на обреченост. Възрастните хората наред с материалните трудности се сблъскват и с друга несгода – самотата. Защото са оставени с болката и тъгата по младостта, сами да се справят с проблемите си. Самота не само в буквалния смисъл на думата, а и с това, че се превръщат в забравени от обществото хора, които тихо и полека угасват в един див и хищнически свят, в който значими са само финансовата стабилност, печалбата и успехът на всяка цена. Един свят, без грижа за тях, който ги е превърнал в статистическа група и нищо повече.

Близо милион и двеста хиляди пенсионери получават пенсии, чиито размер е по-нисък от линията на бедност, който е 348 лв. за тази година. Днес българският пенсионер получава на месец горе-долу толкова, колкото средните пенсионери в по-богатите страни в ЕС получават за един ден. В България, от всички европейски страни, пенсиите са най-ниски.

Но ние от Парламентарната група „БСП за България“ се обръщаме към Вас български пенсионери: Не се смятайте за бедни, защото Вашите сърца са богати!

И ни боли, че нашите майки и нашите бащи, бабите и дядовците ни, хората, които с неуморния си труд градиха родината ни, хората, които отгледаха и осигуриха съществуванието на днешното поколение българи, са с пенсии под прага на жизнения минимум. Оставили сме ги да мизерстват. Оставили сме ги с пенсии крайно недостатъчни не за здравословно, а въобще за хранене, недостатъчни не за лукс и разкош, а да не им е студено през зимата, недостатъчни за скъпите лекарства, недостатъчни за плащане на битовите и другите нужди, недостатъчни дори и за най-лошото медицинско обслужване. Обществото ни ги е обрекло на ранна смърт, не случайно България е с най-ниска продължителност на живот в целия Европейския съюз!

В своята близо 14 вековна история България не е била поставяна в такова състояние – да е доведена до последно място по всички положителни показатели и на първо място по всички отрицателни.

Българският пенсионер с най-ниска пенсия при най-нисък праг на бедност. Да си възрастен човек в България е трагично!

ЗАТОВА ПРОСТЕТЕ, МИЛИ ВЪЗРАСТНИ ХОРА!

От ПГ на „БСП за България се обръщаме към вас като към хора, които въпреки всичко продължават да участват активно в обществения живот и ви благодарим за вашата всеотдайност и принос за развитието на нашата родина Република България.

Като народни представители в парламента на страна-членка на ЕС, е необходимо и трябва да заявим решимостта си да изградим един по-добър живот за българския пенсионер.

Затова от това най високо място – трибуната на Народното събрание от ПГ на „БСП за България“ се обръщаме към всички парламентарни групи: В тежка демографска криза сме. Бленуваният висок и стабилен икономически растеж не е цел, а само средство за постигане на цел от по-висок ранг, по-добро жизнено равнище и качество на живот на всички българи. Възрастните хора имат нужда от нова перспектива. Досегашните политики не са адекватни на техните реални проблеми и на тяхното положение, и крият системни проблеми, които следва да се решават. Задълбочават се неравенствата, увеличават се хората, живеещи под прага на бедността. Това означава други политики за здравеопазване, за образование, за култура, за доходи, за социална и правова защита.

Заслужава ли българският пенсионер да живее по-добре – безспорно ДА! За да постигнем това предлагаме да се обединим около следните бъдещи действия:

1. Законово да създадем единен електронен данъчен регистър, обединяващ информация за всяко едно лице какво имущество има, какви доходи има и какви помощи получава. Това ще ни даде реална възможност да оценим и усъвършенстваме системата за социално подпомагане, да разграничим пенсиите от социалните помощи и да направим нова пенсионна реформа, която справедливо да преразпределя социалноосигурителните приходи според приноса им.

2. Да работим за увеличаване на доверието в социалната система, като направим пенсионна реформа, която да повиши адекватността на пенсиите и увеличаване на приходите в Бюджета на ДОО, което ще постигнем чрез комплекс от мерки:

- Преизчисляване на всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2015 г. (последното преизчисляване е от 2008г).;

- Премахване на максималния месечен размер на социално и здравноосигурителния доход и на максималния размер на пенсията;

- Увеличаване на приноса на стажа във формулата за размера на пенсията. Процентът за всяка година осигурителен стаж да е поне 1,33, колкото е стандартът на Международната организация на труда, а след това да продължи плавното му увеличение до 1,5. (за 2017г. той е 1,126, а за 2018 – 1,169);

- Разширяване на съществуващите гъвкави елементи за насърчаване по-дългото оставане на пазара на труда. Всяка година стаж след придобиване право на пенсия да носи по-голям процент, например;

- Всички плащания, които не са свързани с осигурителен принос, да бъдат извадени от държавното обществено осигуряване и да се поемат от държавния бюджет.

3. Създаване на допълнителен фонд за дългосрочна грижа за възрастни (и хора с увреждания).

4.  Приемане на Закон за възрастните хора.

Трябва да имаме морал да направим тези неща, оправданието, че няма пари е несъстоятелно пред нашите майки и бащи.

Уважаеми народни представители,

Старостта е естествена част от живота на всеки един човек. Нека с общи усилия направим така, че тя да бъде изживяна достойно. Възрастните хора заслужават внимание и уважение не един, а 365 дни от годината.

След деня, в който всички по света отдават почит към хората от третата възраст, поднасяме своето уважение и своята обич към вас. Не сме безразлични. Имате нашата признателност, любов и ангажираност. И обещанието ни - с работата си да допринасяме за вашето по-добро съществуване и добруване.

Време е вече да преклоним глава пред тези, които са ни създали, отгледали са ни с любов, направили са ни достойни хора, лишавайки се от всичко, за да може ние да получим образование, квалификация и старт в живота. И по стара българска традиция отглеждат и възпитават нашите деца.

Макар и на патерица честит да е празникът ви многоуважаеми българи!