В Германия пак поискаха да се спрат социалните помощи за мигранти от България

Основното послание ще бъде по-строга миграционна политика, като особен акцент се поставя върху така наречената "миграция на бедността“ от страни членки на ЕС – на първо място България и Румъния. В проекторешението на депутатите от ХСС разполага, се настоява за сериозно затягане на правилата, които в момента позволяват достъп до социални помощи при минимална заетост, пише "Фокус".

По оценка на ХСС настоящите европейски регулации създават условия за злоупотреби. Границата от 5,5 работни часа седмично е достатъчна, за да се придобие статут на "работник“ в ЕС и с това – право на престой и социални плащания в Германия. Според ХСС това е довело до устойчиви модели на експлоатация, при които бедни мигранти от България биват привличани с фиктивни миниработи, настанявани в пренаселени и занемарени жилища, а реалната печалба остава за посредници, наемодатели и мрежи за социални измами.

"Трудовата миграция към Германия не бива да бъде миграция на бедността“, заявява Хофман. Затова ХСС настоява за промяна в европейската директива за свободното движение, така че понятието "работник“ да означава реална и устойчива заетост, а не формално изпълнение на минимални часове с цел достъп до помощи. Целта, по думите му, е да се спре "бандитският и мафиотски организиран внос на бедност в германската социална държава“.

В този контекст темите за депортации, граничен контрол и връщане на бежанци от трети страни остават важни, но дебатът за бедните мигранти от България и Румъния се очертава като ключов за вътрешнополитическия натиск върху правителството. ХСС аргументира позицията си с необходимостта да се защити самият принцип на свободното движение на работници в ЕС, който според партията е застрашен именно от системните злоупотреби.

Според тях достъпът до германската социална система трябва да бъде резултат от реален труд, а не от бедност, внасяна през европейските правила. В противен случай, предупреждава ХСС, обществената подкрепа за свободното движение в ЕС ще продължи да ерозира – особено в региони, където социалното напрежение вече е осезаемо.