Героят от Дойран, когото комунизмът премълча

Генерал Владимир Вазов е роден на 15 май 1868 г. в Сопот. Той е една от най-изтъкнатите фигури в българската военна история, особено известен с ролята си като командир на 9-а пехотна Плевенска дивизия по време на Първата световна война. Най-значимата му победа е отбраната при Дойран (1917–1918), където българските войски отблъскват многократно по-многобройната британска армия.

След войната Вазов става кмет на София (1926–1932) и се запомня с модернизационни инициативи – павиране на улици, електрификация, канализация, изграждане на обществени сгради.

Любопитен факт: през 1936 г. той посещава Великобритания по покана на британски ветерани от Дойран, които му отдават почести заради проявения от него военен професионализъм и хуманност към пленените и ранените.

Ген. Вазов умира на 20 май 1945 г. в София.

Героят от Дойран

По време на Първата световна война генерал Вазов командва 9-а Плевенска дивизия при Дойран (1917–1918). Три последователни офанзиви на многократно превъзхождащата британска и гръцка армия са напълно отблъснати с минимални загуби за българите.

Британските генерали признават: „Пред българските позиции при Дойран загинаха повече войници, отколкото при Вердюн“.

Почетен гост на бившите си противници

През 1936 г. Владимир Вазов е поканен в Лондон от Британския легион. Ветерани от Дойран го посрещат с военни почести в катедралата „Свети Павел“. Всички присъстващи се изправят в знак на уважение пред българския генерал – рядко и силно признание за един противник.

Кмет с визия

След войната генерал Вазов става кмет на София (1926–1932), където остава в историята като „инженерът на столицата“. Под негово ръководство се разширяват водопроводите, изграждат се улици, канализация и осветление – София се модернизира.

Военен, общественик и брат на патриарха на българската литература

Владимир Вазов е по-малък брат на Иван Вазов, но изковава собствена слава — не с перо, а със стратегия, чест и служба към Отечеството.

Политически нежелан, макар и не репресиран пряко

Генерал Вазов не е бил съден или репресиран след 9 септември 1944 г., както много други офицери от царската армия. Въпреки това той умира на 20 май 1945 г. в почти пълна изолация и без признание от новата власт.

След смъртта му не се организират официални чествания, а името му изчезва от учебниците, военната историография и обществения дебат.

ФрогНюз