Президентът Доналд Тръмп предупреди кмета на града Джейкъб Фрай, че „си играе с огъня“, след като местната администрация обяви, че няма да съдейства на агентите на имиграционната служба ICE. Отказът на щатски и местни власти да изпълняват федерални разпореждания поставя под въпрос самите основи на американския федерализъм и подхранва страхове от открит институционален сблъсък.

Минесота – симптом, а не изключение

Ескалацията в Минесота изправи администрацията на Тръмп пред вътрешна криза без прецедент. Смъртта на двама американски граждани при операция на ICE доведе до масови протести и рязка радикализация на публичния дебат.

Министърът на вътрешната сигурност Кристи Ноум допълнително нагнети напрежението, като определи една от жертвите – 37-годишния Алекс Прети – като „вътрешен терорист“. Ръководителят на ICE Грегъри Бовино заяви, че мъжът е подготвял „клане“, а истинските жертви били агентите, изправени срещу обществен натиск. Подобни твърдения, според анализатори, не тушират напрежението, а го превръщат в политически барут.

След остра обществена реакция Бовино беше понижен и напусна Минесота, а позицията на Ноум изглежда все по-несигурна. Губернаторът Тим Уолц съобщи, че е провел „конструктивен“ разговор с президента, който е обещал да намали присъствието на федерални агенти в щата.

Политически залози и страх от разпад

Кризата се развива в навечерието на междинните избори през ноември – момент, в който републиканците рискуват да загубят контрола над Конгреса. Социологическите данни са тревожни за Белия дом: близо 60% от американците не одобряват действията на ICE, а едва 38% подкрепят управлението на Тръмп.

На този фон предупрежденията за възможна гражданска война вече не звучат като крайна реторика. Все повече експерти говорят за дълбок институционален разлом между федералната власт и отделни щати, който може да прерасне в открит конфликт.

Най-дълбокият проблем остава разпадането на обществения консенсус. Диалогът между поддръжниците и противниците на Тръмп се превръща в почти невъзможна мисия, а компромисът изглежда като политическа капитулация.

Макар президентът да направи частичен завой, дистанцирайки се от най-крайните позиции в собствената си администрация, мнозина смятат, че този ход идва твърде късно. За най-твърдите му привърженици имиграцията е екзистенциална заплаха, демократите са „врагът отвътре“, а силовите операции са напълно оправдани.

При тези условия следващите месеци могат да се окажат решаващи – не само за политическото бъдеще на Доналд Тръмп, но и за стабилността на самите Съединени щати.