Гурбетчийки: По-добре на ягоди в чужбина, отколкото висшист в България

И щастливите, и нещастните кокошки вече снасят златни яйца. Лошото е, че веднъж сдобил се с тях, човек не става по-богат, а само по-мизерстващ. Цените вървят само нагоре, а заплатите са си все същите. Как оцеляваме, си остава пълна загадка, обясняват те пред vijti.com.

Наскоро те са се завърнали от гурбет в Шотландия и имат богата база за сравнение относно абсурдите в нашата страна и „белите страни” в Западна Европа. Калина е на 31 години. Завършила е счетоводство и контрол в Свищовската академия. Невена е на 28 години. Тя е възпитаничка на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, специалност “Начална педагогика”. Двете сестри живеят в Свищов.Юристка разкри лошата страна на гурбета: Разказа как българи тормозят и експлоатират сънародници в Германия

„В момента най-тежка е ситуацията в сектора на куриерските услуги“, изтъква Надя Клуге. „Безпаричието е основната причина, която ни накара да тръгнем на гурбет”, започва разговора Калина. „Много е трудно за младите хора в страната ни да си намерят работа. Те са принудени в днешно време или да седят вкъщи без доходи, или да тръгнат да работят в чужбина. За да си намериш работа, ти искат трудов стаж най-малко 5 години или ти предлагат минималната работна заплата. Освен това искахме да видим и нещо по-различно от България, да усетим как живеят хората на Запад”, допълва Невена.

Шотландците са много спокойни хора, споделя Калина. По думите й живеят по много по-различен начин от нас, българите. Много трудно е да срещнеш загрижен човек по улиците. Почти всички са усмихнати и приветливи както един към друг, така и към чужденците, дошли да работят в тяхната страна. Докато в Шотландия с една минимална заплата човек може да преживее съвсем спокойно месеца, то тук, в България, това е почти невъзможно. Калина е опитвала трудова реализация у нас, но без успех. „Аз съм с образователно-квалификационна степен “магистър”, а ми предлагат заплата, която ми е обидно да произнеса. В България трудно се доверяват на младите специалисти.”

„Аз въобще и не смятам да се опитвам да търся работа по специалността си. Не искам. Достатъчно трудно е на човек да си намери каквато и да е работа, камо ли да стане учител, който да може да се издържа само от тази си дейност”, допълва Невена.

Работехме в Шотландия за шест паунда на час. Това беше минимумът за селскостопанска работа (беряхме ягоди). Специално минималната заплата на един средностатистически шотландец е две хиляди паунда, разказва Калина. Ние изкарвахме около сто до сто и петдесет паунда на седмица.

Един паунд е около 2 лева и тридесет стотинки. Можете сами да си направите сметка каква е разликата в минималните възнаграждения в двете страни. При условие, че и двете са членове на Европейския съюз. Всички продукти в Шотландия са наполовина по-евтини от тези тук, в България, изключение правят само плодовете и зеленчуците. Примерно десет яйца там струват около лев и тридесет, докато тук в последно време, ако успееш да си ги купиш под три лева, си късметлия. Давам за пример яйцата, защото напоследък само за тях и цената им се говори навсякъде – във вестници и телевизии, но още за много неща могат да се видят фрапантни разлики.

За един килограм ориз шотландецът плаща тридесет стотинки, тук ние не можем да се похвалим със същото. Не знам какво да мисля по този въпрос, пресмята Калина.