Хърватия към България: Еврото не е враг – учете се от нашия опит

Хиляди българи излязоха по улиците, след като Европейската комисия одобри присъединяването на България към еврозоната от следващата година. Основният страх – че животът ще поскъпне значително.

Вярно е, че инфлацията в Хърватия се повиши леко след приемането на еврото. Но според експерти това се дължи най-вече на други положителни икономически процеси. Данните сочат, че преходът на Хърватия е до голяма степен успешен – и може да служи за модел на България, пише Politico.

През миналата година икономическият растеж на Хърватия бе сред най-високите в ЕС – 3,8%, благодарение на туризма, който остана силен въпреки задълбочаващите се индустриални проблеми в Европа. Безработицата е на най-ниското ниво от 1996 г. насам. Средствата по различните европейски фондове продължават да постъпват активно – рейтинговата агенция Fitch очаква страната да усвои всичките 4,5 милиарда евро по Механизма за възстановяване и устойчивост до средата на следващата година. А може би най-важното: заплатите в Хърватия са се увеличили с над 30% от момента, в който страната замени куната с еврото.

Турбулентно присъединяване

Хърватия и България – две от най-бедните страни в ЕС – влязоха официално в „чакалнята“ за еврото едновременно през 2020 г., след като дълги години поддържаха инфлация, сходна или дори по-ниска от средната в еврозоната.

Но серията от шокове, започнали с пандемията, промени всичко: инфлацията скочи много по-рязко от тази в еврозоната, като достигна пик от над 13% в Хърватия и почти 19% в България. Това направи потребителите в двете страни силно чувствителни към риска от ново рязко поскъпване.

Въпреки че инфлацията в Хърватия остава една от най-високите в ЕС, анализаторите твърдят, че това не се дължи основно на приемането на еврото.

Петър Сорич, Факултет по икономика и бизнес, Загребски университет:

„Хърватия беше единствената страна, която прие еврото в условията на сериозен инфлационен натиск“.

Той отбелязва, че инфлацията в периода 2022–2023 г. е била най-висока от 90-те години, когато Югославия се разпадаше.

„В такава стартова ситуация потребителите трудно можеха да разберат какво точно движи инфлацията – затова и възприятията за поскъпване често надвишаваха официалните данни“.

Страховете от повишение на цените обаче не са напълно безпочвени, казва и Фран Галетич – също от Загребския университет. Той припомня опита на Словения, където цените са се повишили с 9% за 18 месеца след приемането на еврото през януари 2007 г.

„Въпреки че официалната политика уверяваше, че това няма да се повтори, много хора помнеха какво се случи тогава“, казва Галетич.

За да успокои населението, хърватското правителство задължи магазините да показват цените и в двете валути – в продължение на 4 месеца преди въвеждането на еврото и още 1 година след това.

Но това не спря търговците да търсят печалби: много от тях повишиха цените преди да влезе в сила правилото за двоен етикет, така че формално да не изглежда, че са ги увеличили по време на официалния преход. Цените на дребно в Хърватия действително нараснаха значително по-бързо в 18-те месеца около приемането на еврото в сравнение със средното за еврозоната.

България ще прилага подобна политика от юли и ще трябва да се поучи от хърватския опит.

Народно недоволство и политически реакции

Недоволството от този процес не е изчезнало. По-рано тази година хърватите бойкотираха супермаркетите в знак на протест срещу високите цени, принуждавайки правителството да разшири обхвата на въведените през 2022–2023 г. тавани на цените на основни стоки.

Петар Сорич:

„Правителството представи тези мерки като част от отговора на енергийната криза, но тъй като съвпаднаха с преминаването към еврото, хората вероятно ги възприеха и като буфери срещу „евроинфлацията“.

Според него България е в по-добра позиция, тъй като инфлационната обстановка сега е по-спокойна, отколкото в Хърватия през 2023 г.

„В този смисъл ще бъде много по-лесно да се проследят ценовите промени и да се санкционират некоректни търговски практики“.

Други фактори на инфлацията

Има и инфлационни фактори, които нямат пряка връзка с еврото. Например туризмът – който съставлява около една пета от хърватската икономика – преживява бум след пандемията. За последните три години цените в сектора са се увеличили с 50% – много повече от 15–20% в Испания и Гърция.

Ползите от еврото

Въпреки всичко, експертите подчертават, че приемането на еврото носи значително повече ползи, отколкото вреди.

Ана Шабич, директор на отдела по европейски въпроси в Хърватската народна банка: „Приемането на еврото бе напълно успешно“.

Хърватия се сбогува с таксите за валутно превалутиране – облекчение за бизнеса и туристите. Рисковата премия по държавния дълг спрямо Германия – измервана чрез доходността на облигациите – почти изчезна.

Хърватската народна банка изчислява, че страната спестява около 160 милиона евро годишно само от валутни и транзакционни разходи.

„Хърватия усети всички очаквани ползи от членството в еврозоната, въпреки че се присъединихме в много труден момент“, посочи Шабич.

Със завоалиран намек към страна, преживяла своя дял от управленски проблеми и скандали, тя добави:

„Детайлното и навременно планиране, както и ясното разпределение на отговорностите между институциите, е от ключово значение“.