Художникът Васил Василев – Васо пред Фрог: Аз съм за промяната! Рисувам абстракционизъм, защото се чувствам свободен!

Г-н Василев, как ще коментирате ситуацията в държавата?

Аз участвах в протестите преди три години. Бях на площада. Аз съм за каузата, за промяната.

А последните събития?

Чета за дупката, която е издълбана при атентата над главния прокурор. Като гледам снимките , тяне е от взрив, ами от пиратка. Продават такива тротилови пиратки на пазара. Купувал съм за Нова година. Не е от три килограма тротил. А и колата къде е? Защо не я покажат? Ами заминал с нея веднага за Турция. И не е ясно семейството му било ли е с него. Ту казват, че е било ту че не е било. Странна ситуация.

Четете ли новините?

Всеки ден чета Фрог нюз. Като стана сутрин с кафето чета новините в сайта ви.

Какво научихте в Германия за живописта?

През 2015 г заминах за Германия. Първо в Мюнхен, после в Есен. Учил съм живопис в университета по руски образец. Имах колебания дали да правя фигуративна живопис или абстракция. Абстракцията дава пълна свобода. Иначе ако направи нещо, което е фигурално, натюрморт, портрети, художникът има ограничение на визуалната свобода.

В  абстракциите художникът влиза в друг свят. Търся да намеря така наречената „мембрана“, между реалния ни свят и духовния. Оттатък невидимото и затова така се казва и изложбата ми: Отвъд видимото. Защото с тези сетива ние не можем да погледнем невидимото.

Но когато имаш едно платно започват да се виждат пластове. На картините ми има поне 15 пласта един върху друг. И това започва да въздейства на метафизично ниво. Хора са плакали пред картините ми. Въздействат им.  Защото те казват – ние не гледаме точно цвета, гледаме как ни въздейства.

Но това е за някои хора, не за всички.

Как започнахте да рисувате абстрактно?

В Германия видях различния път от този, по който цял живот са ме учили. И като се върнах в България направих една изложба във вече несъществуващата галерия Европа. Галеристите не вярваха, че аз мога да правя модернизъм. Цялата изложба веднага се продаде. Това беше огромен успех и това затвърди моя път.

После жена ми се премести в гр. Есен. Там се водеше специализация. Направих три изложби в Германия една в Шератън, една в галерия и последната – в централата на ХДС – партията на Меркел. В един офис.

Оттогава аз нямам колебания да рисувам абстракционизъм, защото се чувствам свободен. В картините ми има и загатнати фигури. Защото реализмът е да покажеш нещо външно, добър занатчйилък, да научиш занаята. На моята възраст вече мисля по друг начин. Но има успех. Хората го възприемат, защото е истинско. Не нещо, което да е за стената или кич. Аз очаквам хората да влязат в моя свят.

Има ли публика за абстрактни картини у нас?

Има разлика между провинцията и София. Там имаше един период, в който аз правех само реалистични пейзажи. Но там няма публика за абстракционизъм. А в София има все повече публика. Моята живопис е точно на границата на реалното и нереалното.

И това ме радва, защото виждам, че стават все повече хората, които се интересуват от нефигуралното изкуство.

Всяка една картина – това съм аз. И човек, който я вземе, той взима част от мен в къщата си за веки веков. Ето с това сме благословени. И хората го оценяват.

Художникът е роден в Ямбол, през 1994 – завършва Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“, специалност „Живопис“. През 2016 – 2018 живее, работи и специализира в Есен, Германия. Има 17 самостоятелни изложби. В Галерия „Пагане“ бе открита 18-тата му изложба. За него пише и световното издание ArtMarket, под заглавие „Многослойна живопис“ и изработва логото му. Негови творби има в частни колекции в България, Германия, Австрия, Швейцария, Норвегия, САЩ, Франция, Гърция и др.

Разговаря Росица Николаева