Министерството на водните ресурси на Китай

 

издаде драматично предупреждение за „висок риск“

 

от нестабилни ледници в басейна на река Цуодзян.

 

Предишното срутване на ледник вече беше отприщило ужасяваща вълна от скали, лед и разтопена вода, която се разрази през долините на Непал и Тибет, отнасяйки домове, мостове и цяла инфраструктура. Въпреки че радарните изображения (SAR) показват, че площта на образувалото се бариерно езеро е намаляла от 108 000 на 83 000 квадратни метра, властите отбелязват, че нови свлачища биха могли да блокират реката отново и да създадат нов воден резервоар, готов за пробив.

Допълнителен натиск се създава от прогнозите на Китайската метеорологична администрация, която обявява три дни обилни валежи в област Джиронг в Тибет .

 

На строителната площадка на водноелектрическата централа „Горни Тришули 3А“ спасителите успяха да пробият горния слой на тунела, затрупан в тиня, и да инжектират кислород. Спускането по въже и призивите за помощ обаче останаха без отговор. Бившият министър на енергетиката на Непал, Кулман Гийсинг, описа ситуацията на място като пълна пустота:

 

„Невъзможно е да се прецени колко дълго ще издържат работниците, защото не знаем състоянието на тунелите. Смятаме, че около 300 души са хванати в капан в шест до осем тунела. Ако имаха храна и кислород, щяха да издържат седмици, но сцените от полето не вдъхват оптимизъм. Един тунел, до който стигнахме, беше пълен догоре с вода и кал. Това е отчаяна надпревара с времето.“

 

Енергиен колапс и семейно отчаяние

 

Бедствието нанесе тежък удар и върху инфраструктурата на страната. Електроенергийната компания на Непал обяви, че 11 водноелектрически централи и една слънчева електроцентрала са изведени от експлоатация, което е довело до загуба на около 10 процента от общия електрически капацитет на страната. Други 15 строителни обекта в процес на изграждане са претърпели тежки щети.

 

 

Мълчаливи колони от роднини се събират пред централата на Електропривреда в Катманду. Сита Панди, чийто съпруг Джиблал остана в тунела, не губи надежда:

 

„Все още вярвам, че е жив, защото вътре има кислородна система. Последният път, когато се чухме, беше няколко часа преди наводнението. Разбираме, че спасителната операция е технически сложна, но не можем да приемем забавяния. За нас всяка секунда е от решаващо значение.“


Унищожаването на разпознаваеми райони шокира дори опитни спасители.

 

Бимал Шарма, пилот на хеликоптер, който от дни транспортира оцелели от граничния град Тимура, посочва, че пейзажът е станал неузнаваем и описва болката в очите на спасените като шокираща.

 

От китайската страна на границата, на разрушения граничен пункт в пристанището Джиронг, специализирани екипи с кучета за търсене и тежка техника се опитват да разчистят ключови пътища за доставката на помощи.

 

Хуманитарната ситуация на място е тревожна. Представителят на УНИЦЕФ Абиодун Банире предупреди, че това е бедствие, което все още се разгръща пред очите ни, и че нуждите на десетки хиляди бездомни хора са огромни.


Поради свръхкапацитет в моргите, непалските власти са принудени спешно да погребват стотици неидентифицирани тела в плитки гробове, като предварително се вземат ДНК проби. Катманду спешно се нуждае от повече от хиляда хладилни складове за съхранение на тленните останки.

 

Сред изчезналите са 592 чуждестранни граждани - предимно алпинисти и индуистки поклонници, които са пътували към свещената планина Кайлаш в Тибет.

 

Докато комуникационните връзки постепенно се възстановяват с дронове и хеликоптери, семейства в цялата страна претърсват обществените центрове за кадри на жертвите, надявайки се на чудо в един от най-трудните моменти в съвременната история на Хималаите.