Икони в раницата, дупки на пътя: какво решава тази кампания?

В документацията по поръчката пише, че изделията трябва да бъдат „с размер от 4 до 5 см, изработени от нечуплив материал и със самозалепващ гръб“.

Предметът на поръчката включва доставка на следните артикули:

- Икона - 30 000 броя;
- Раничка тип мешка - 30 000 броя;
- Плажна топка - 15 000 броя;
- Балон - 50 000 броя;
- Химикал - 30 000 броя;
- Значки - 1 000 броя;
- Пъзел - 1 540 броя;
- Малки фигурки за онагледяване - 3 000 (колички – 1000; хора – 1000; пътни знаци -1000) броя.

Да предложиш 30 000 икони за деца като част от национална кампания за пътна безопасност звучи повече като недоразбрана притча, отколкото като мярка от XXI век. Според обществената поръчка на МВР, иконите ще бъдат с размер от 4 до 5 см, нечупливи и със залепваща основа — нещо между сувенир и стикер. Но държавата ги нарича „икони“.

Ако приемем това буквално, възникват абсурдни въпроси: ще бъдат ли осветени? Кой духовник ще одобри масово производство на неканонични изображения? Ще има ли и поръчка за свещи и тамян?

Ако пък приемем, че това са просто символични изображения с възпитателна цел — защо не го кажем ясно? Защо се смесват религиозни символи със светски политики, особено в областта на пътната безопасност, където децата имат нужда от практически знания, обучение, симулации, видимост, инфраструктура и ясни послания — не от мистицизъм?

Тази поръчка не е просто неадекватна — тя е пример за това как държавата понякога реагира на реален проблем с символични жестове, които изглеждат добре в обществената поръчка, но не променят нищо на улицата. Икона в раницата няма да спре шофьор, който минава на червено. Но може би ще успокои нечия съвест зад бюро.

ФрогНюз