Морска столица без високооборотно работещо пристанище.
Европейски град на спорта без стадиони.
Университетски град без висококвалифицирани работни места за младите.


Град на 4 сезона с един сезон, на който разчита голяма част от гражданите.

Няма индустриални зони, няма стратегия за развитие, няма инвеститори, няма визия и желание.

 

Неслучайно последните години няма построена нито една фабрика, няма предприятия, а над 90% от разрешителните за строеж са за жилищни сгради.

 

Младите хора са принудени да заминават за София или чужбина.

За проблемите с боклука, презастрояването и отводняването дори няма да почвам.

Превърнаха ни в периферна зона без инвестиции и перспектива и разчитаща само на туризма.

 

А имаме потенциала да излезем от стигмата на туристически град.
Но това няма да стане с малки козметични корекции и палмички.

Залъгват ни с някоя друга асфалтирана улица и градинка, която разбира се строи на четворна цена, за да може едни фирми да папкат.

 

Но пък поне имаме виенско колело, и това е нещо нали?

Хляб, зрелища, кръчми, спални и икономическа посредственост.

 

Икономистът Кирил Симеонов, Фейсбук