Това прогнозира пред БНР главният икономист на Института по пазарна икономика Лъчезар Богданов. Проектът на бюджет на страната трябва да бъде внесен до 31 октомври т. г. в НС.

"Последните години нямаме ясно изразено политическо мнозинство. В предишни години каквото излезе от Министерството на финансите се превръщаше в Закон за бюджета, а в последните 3 години НС пренаписва бюджета. Струва ми се в момента е същият сценарий. Идеята е, че нищо важно не може да реши министърът на финансите. Ще направят нещо като базов бюджет, ще предложат мерки да доведат дефицита до 3 %, но без никакви данъчни промени. Интересното ще бъде, след като видим този базов бюджет", коментира Богданов.


Според него предложението на финансовия министър -проекта за бюджет, е цялостната рамка , "за да видим какво се случва с икономиката, с доходите, с инвестициите и накъде вървят трендовете в приходи и разходи, и дали се отварят дефицити, дали има нужда от мерки и оттам нататък се очаква политически сговор".

Богданов смята, че няма дебати по икономически политики в предизборната кампания:

"Като цяло ми се струва, че икономиката не е в центъра на тази изборна кампания. Инвестициите в България, местните, и чуждите, от доста години са на ниски нива. България е на дъното и една от трите страни с най-ниски инвестиции. Причината е политическа несигурност, която забавя и отлага публичните инвестиции. От друга страна с ПВУ, там има специфика, оказа се че българската администрация на високо политическо ниво и част от частния сектор не могат да работят в режим, за да защитават цялостна програма и навързани проекти, говорим за сложни инвестиционни проекти, обвързани с реформи. Всичко това се оказа трудно за нашата среда."


Икономистът коментира и получаването на пари по ПВУ, "това, което се вижда е, че ще има е пълен отказ от поемане на отговорност".

"Плащанията са свързани с мерки и реформи и държавите променят регулаторна рамка и бизнес средата, и недостатъци от образование, инфраструктура, данъчни системи и едновременно се движат инвестиционни проекти. При нас и в двата случая имаме изоставяне. Всеки път като се смени изпълнителната власт, се спира работата по дадена програма и се заменят проекти. Това отнема време и нито се харчат пари, нито се правят реформи", алармира специалистът.

По думите му може да се поиска нов конвергентен доклад за еврозоната, но за това има две условия.