ISW: Путин впрегна целия държавен апарат, за да припише атентата на Украйна

Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW).

Руският президент Владимир Путин се обърна към руската общественост на 23 март и заяви, че "контактите" на нападателите са подготвили "прозорец" за ексфилтрация на нападателите през международната граница в Украйна (без да споменава как нападателите е трябвало да преминат през защитните съоръжения, които руснаците са изградили по границата).

Руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) твърди, че е задържала четиримата нападатели, докато те са се опитвали да достигнат до предполагаемите си контакти от украинската страна на границата.

Говорителката на руското Министерство на външните работи (МВнР) Мария Захарова невярно твърди, че през последните десет години Украйна разпространява тероризъм по нареждане на Запада и че това е причината нападателите да се опитат да избягат в Украйна.

Руснаците определят украинските военни удари срещу законни цели в Русия като тероризъм.

Ръководителят на комисията по отбрана в руската Държавна дума Андрей Картаполов твърди, че Украйна и нейните съюзници са основните "заинтересовани страни" в атентата в "Крокус Сити Хол".

Служителите на Кремъл вероятно целят косвено да свържат Украйна с нападението, за да създадат условия за информационни операции, които целят да припишат нападението на Украйна, без да се налага да отправят незабавно официално обвинение.

Руската опозиционна медия "Медуза" съобщи, че служител на неназована руска държавна медийна организация е заявил, че държавните медии са получили инструкции от Кремъл да наблегнат на предполагаемата "украинска следа" в нападението срещу "Крокус Сити Хол".

Руските ултранационалисти отговориха на тези косвени обвинения и изрично заявиха, че украинските и западните специални служби са организирали нападението в "Крокус Сити Хол".

Кремъл вероятно се надява, че възприятията за украинско участие в нападението ще увеличат вътрешната подкрепа на Русия за войната в Украйна, и Кремъл все пак може да отправи официално обвинение с тази цел, ако смята, че косвените обвинения са недостатъчни, за да предизвикат вътрешната реакция, която вероятно желае.

Руските ултранационалисти реагираха на нападението с типично ксенофобски призиви за антимигрантски политики, отразяващи нарастващото напрежение в руското общество по отношение на лошото отношение към мигрантите и въздействието, което лишаването на мигрантите от граждански права може да окаже върху разширяването на жизнеспособната база за набиране на персонал в Русия за салафитско-джихадистките групи.

Руските ултранационалисти широко свързват нападението с неограничената според тях миграция към Русия и развитието на диаспорни общности в Русия, които според тях действат като паралелни общества.

Руските ултранационалисти отричат призивите за по-строги миграционни политики и прекратяване на съществуването на диаспори да са етнически мотивирани, а вместо това обвиняват Украйна и Запада, че са избрали таджикски нападатели специално, за да разпалят по-нататъшен етнически конфликт в Русия.

Опитите на ултранационалистите да представят нападението като миграционен проблем, като същевременно предупреждават за предполагаемите опити на Запада да подклажда етническо напрежение, вероятно са показателни за известно осъзнаване на факта, че по-нататъшната етническа враждебност може да увеличи безправието и да насочи мигрантите към различни салафитско-джихадистки групи.

Понастоящем Русия провежда кампания за създаване на сила, която отчуждава голям брой мигранти от икономическия и социалния живот в Русия и превръща военната служба в една от малкото възможности за оставане в страната.

Усилията на Русия за създаване на сила и антимигрантските политики, все по-изявеното ултранационалистическо движение, което поддържа ксенофобска реторика, и все по-ултранационалистическият Кремъл, който подчертава значението на руското православие в обществения живот, вероятно допълнително обезсилват мигрантските общности и пораждат враждебност, която салафитско-джихадистките групи могат да използват в усилията си за набиране на нови членове.

Руските власти твърдят, че са арестували четиримата нападатели и седем други лица, участвали в нападението на 22 март в концертната зала "Крокус Сити Хол", при което според руските власти са загинали най-малко 133 цивилни.

Руски източници твърдят, че нападателите са влезли в залата на "Крокус" на 22 март и са започнали да стрелят с картечници по цивилни в 19:55 ч. московско време, стигнали са до главната зала в 20:03 ч. и са избягали от мястото на събитието с автомобил в 20:13 ч. - като са извършили цялото нападение и са поставили експлозивите, които са запалили залата, само за 18 минути.

Следственият комитет на Русия и московските власти съобщават, че към 23 март при нападението са загинали най-малко 133 души и са ранени най-малко 140, но броят им може да нарасне, тъй като руските власти откриват още жертви, затрупани под отломките в концертната зала.

Руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) съобщи, че на 23 март е задържала в Брянска област четири лица, за които твърди, че са нападателите, както и седем други, чието участие все още не е уточнено.

Руски източници широко разпространиха геолокализирани кадри, на които се вижда как руските сили за сигурност задържат четирима души, за които се твърди, че са нападателите, преди да успеят да избягат в близост до Коммуна, Брянска област (на около 14 км югозападно от град Брянск).

Руските власти твърдят, че са задържали две лица в автомобила, с който са се придвижвали четиримата, и са преследвали други две лица, които са избягали в близката гора.

Руските източници разпространиха и кадри от разпитите на руските сили за сигурност, на които се вижда, че всички те говорят слабо руски или общуват с руския персонал чрез преводачи.

Руските източници до голяма степен твърдят, че всички нападатели са граждани на Таджикистан, а говорителят на руското Министерство на вътрешните работи (МВР) Ирина Волк заяви, че нито едно от лицата, за които руските власти твърдят, че са извършили нападението, не е руски гражданин.

Според ISW е много вероятно "Ислямска държава" (ИД) да е отговорна за нападението. Информационната агенция на ИД "Амак" пое отговорност за нападението през нощта на 22 март, като заяви, че бойци на ИД са нападнали "голямо събрание на християни" в покрайнините на Москва, "убивайки и ранявайки стотици и причинявайки големи разрушения... преди те [нападателите] да се оттеглят безопасно в своите бази".

По-късно информационната агенция Amaq News Agency публикува размазано изображение на четиримата бойци, за които твърди, че са извършили "най-жестоката атака от години", застанали пред знамето на Ислямска държава.

Съобщението на информационна агенция Amaq съответства по стил, марка и език на предишни твърдения на Amaq за други нападения. Медийните органи на Ислямска държава правят заблуждаващи или неверни твърдения само "рядко" и внимателно и се опитват да поддържат "висока степен на достоверност" в своите комюникета, за да определят ясни идеологически цели и да поддържат потоци за набиране на средства.

Пропагандата на Ислямска държава дава възможност на групировката да набира средства и да разпространява насоките си сред командирите и поддръжниците на по-ниско ниво - Ислямска държава рискува да се дискредитира в рамките на конкурентната салафитско-джихадистка общност, като фалшиво си приписва заслуги за много важни нападения. Провеждането на самото нападение също съответства на предишни нападения на Ислямска държава, включително на терористичните нападения в Париж през 2015 г.

Бойците - ислямисти от Москва, както и някои от участвалите в нападенията в Париж през 2015 г. се измъкват от целта и впоследствие известно време избягват силите за сигурност.

Възможно е афганистанският клон на "Ислямска държава" Ислямска държава-Хорасан (ИД-Х) да е извършил нападението. През последните 18 месеца този клон е извършил поне четири високопрофилни нападения извън Централна Азия.

Командващият Централното командване на САЩ генерал Майкъл Курила заяви по-специално през март 2023 г., че Ислямска държава - Хорасан ще бъде в състояние да провежда "външни операции срещу интересите на САЩ или Запада в чужбина за по-малко от шест месеца", което означава, че западното разузнаване вече е оценило, че Ислямска държава и Ислямска държава - Хорасан ще бъдат в състояние да разполагат със способности за такива външни нападения до септември 2023 г.

Съвсем наскоро американското разузнаване потвърди, че Ислямска държава-Хорасан е отговорна за бомбено нападение в Керман, Иран, още през януари 2024 г., което допълнително подчертава възможностите на ИД за външни нападения.

Твърденията, че нападението срещу залата "Крокус" край Москва е било операция под фалшив флаг, не съответстват на доказателствата, наблюдавани от ISW по време на самото нападение, съотнесени към други доклади за предишни външни нападения на Ислямска държава, които ISW и CTP са отразявали от появата на Ислямска държава насам, както и към модела на твърденията на Ислямска държава след нападението.

Също така е много малко вероятно Ислямска държава да е извършила нападението по заповед на украинските специални служби, както твърдят няколко руски източника.

Руски източници обвиняват украински участници, че през нощта на 22 срещу 23 март са извършили успешен удар с дрон по руска петролна рафинерия в Самарска област.

Руски източници твърдят, че украинските сили са нанесли успешен удар по рафинерията "Куйбишев" и неуспешно са се опитали да нанесат удар по близката рафинерия "Новокуйбишевски".

Руската служба на Би Би Си, позовавайки се на източници от украинските сили за сигурност, съобщи, че Украйна изпълнява "подробна стратегия за намаляване" на икономическия потенциал на Русия и че украинските удари по руската петролна инфраструктура са част от тази стратегия.

Бившият командващ на американската армия в Европа генерал-лейтенант Бен Ходжис заяви на 22 март, че украинските удари по руските петролни рафинерии са повлияли значително на способността на Русия да плаща за военните си усилия и да доставя гориво на руската армия.

Москва забавя доставката на две системи за противовъздушна отбрана С-400 за Индия, вероятно поради ограничения в производството на системи С-400 в Русия, нарасналата нужда от системи за противовъздушна отбрана за защита на градове и стратегически предприятия в Русия от удари на украински безпилотни самолети и съобщенията за влошаване на отношенията на Русия с Индия.

На 20 март вестник The Economic Times съобщи, позовавайки се на неуточнени източници от отбраната, че руски официални лица са информирали Индия, че Русия ще достави две оставащи ескадрили системи за противовъздушна отбрана С-400 до август 2026 г., след като е доставила три от петте ескадрили, които според съобщенията Русия се е съгласила да достави до края на 2024 г.

The Economic Times заяви, че руските официални лица твърдят, че не са в състояние да доставят системите С-400 навреме поради "развиващата се ситуация" и "изискванията" на руската инвазия в Украйна.

Възможно е украинските удари с дронове срещу цели в Русия да ограничават руските системи за противовъздушна отбрана и да подтикват руското военно командване да преразпределя системите за противовъздушна отбрана за по-добра защита на руските градове и стратегически обекти.

Русия вероятно разполага и с ограничен брой системи за противовъздушна отбрана, предназначени за износ, и може да реши да забави доставките за Индия в полза на доставките за по-стабилни съюзници след неотдавнашните решения на Индия да откаже руски петролни танкери поради опасения от западни санкции.