Ивайло Дичев: Недоволство без форма, без манифест и без партии – това е новото

Едно от нещата, които виждам, е нежеланието на народите да бъдат управлявани.

Всички говорят за това, че трябва да се реформира Европа, но в момента, когато се появят идеи за нова Европа, каквито бяха идеите на Макрон, веднага започват протести срещу това. Навсякъде, във всяка посока се удрят спирачки“. В Англия например Брекзит е бил представян като връщане на контрола, но процесът е блокирал, а страната е разделена, коментира Дичев.

В България „няма никакви реформи в никаква посока, наникъде не върви. Горе-долу се крепим по инерция, защото, в момента, в който нещо тръгне да се прави, веднага започват протести“, каза ученият и допълни:

„Популистите са само върхът на айсберга. Проблемът е и в големите партии, които се разпадат, и в гражданските движения, които не знаят какво искат…“.

Дичев припомни икономическите прогнози, че приближава и нова криза, но изрази неувереност, че Европа и България са се подготвили за нея:

„Само натъпкахме банките с пари и превърнахме частните дългове в държавни дългове в световен мащаб“.

Той определи и политиката на Донал Тръмп в САЩ като „съвършено безотговорна“, изтъквайки увеличения външен дълг на страната:

„Същото виждаме и в Италия – наместо да се борят с дефицита си, популистите тръгнаха агресивно за това да го увеличават, а във Франция Макрон отстъпи на протестиращите и с нови 10 милиарда ще натовари държавата си. Мисля, че и за България това е опасност – не взехме мерки за тежките години, които ни чакат“.

Дичев очаква „много шарен, много разбит“ европейски парламент след изборите през май, тъй като се предвижда около 20-25% от местата да са заети от крайнодесни. Крайнолевите сили обаче също надигат глава, предупреди той и прогнозира:

„Струва ми се, че няма да има голямо разместване, в смисъл на дясна вълна – хората се поизмориха от тази лъжа с бежанците, които ги завладявали. Затова пък виждам едно изнервяне, разпадане, фрагментиране, което ще направи още по-трудно управляването на нашия континент, а точно сега трябва използваме момента – преди още да е започнала кризата – за да затегнем институциите, да затегнем еврото…“.

Жълтите жилетки са се превърнали в символ в Европа, но „съдържанието, което се дава на това недоволство, е съвършено различно“, изтъкна Дичев и подчерта, че в някои страни протестите на „жълти жилетки“ са за леви ценности, а в други – за десни: „Недоволство без форма, без национален план, без манифест и без партии – това е новата ситуация, която трябва да осъзнаем и по някакъв начин да овладеем. До голяма степен причина са социалните мрежи, по които много бързо се разпространяват не само лъжи, но образи. Визуалното измести словото! Бързината замести времето за размисъл и за организация… Недоволството, облечено в образи, е нещо, което бързо заразява и трябва да си помислим дали това е посоката, която искаме да заеме демокрацията, защото това е демократично, наистина, но дали не трябва, преди да недоволстваме, малко да помислим какво точно искаме“.

Относно възможността за поява на нов политически субект у нас, Дичев коментира, че очаквам по-добра организация от страна на десните сили, които все още се затрудняват с избора на един лидер и платформа:

„Очаквахме и нещо в крайнолявото да се появи, но и там си останаха по-скоро едни младежи с дисертации, които пишат по разни теми, а не толкова хора, които ходят по страната и се ръкуват с хората и разбират проблемите им“.

Ученият заяви, че не би се учудил, ако политическите субекти в следващия български парламент намалеят, но уточни, че самите партии са фрагментирани и вътрешно противоречиви.

По повод побоя във Войводиново, експертът коментира: „Редовно на тези теми се реагира по най-глупавия начин. Трябва с цялата строгост на закона да се уловят тези, които са виновни и да се накажат, но това няма нищо общо с другия проблем – с незаконните жилища. Вижте какво се прави – има някакъв криминален случай и сега ще отмъстим на цялата общност, като им съборим колибите. Това просто е скандално! Трябва да се работи системно“.