Иво Инджев: Крадецът вика дръжте крадеца, варваринът нарича варвари онези, които рушаха системно монументи

"Сега имам няколко реплики. Първо, въобще не е вярно, че това е движимо културно наследство. Ние като инициатива за демонтиране на този монумент, неправителствена организация, отдавна сме попитали Министерство на културата и аз се чудя, защо никой не се сети досега за това. И имахме персонален отговор от заместник-министър Тодор Чобанов, че това не е културна ценност, не влиза в тази дефиниция.

Така че този въпрос, сам по себе си е изкуствено измислен, не съществува. Второ, не съм съгласен, че се демонтира трудно, много лесно се демонтира. По-трудно са се демонтирали паметниците по времето на комунистическия режим, когато са ги млатили с чукове. И са опитвали по всякакъв начин да финтират обществеността.

Например, ние така и не видяхме как демонтираха Паметника на Леонид Брежнев, генералния секретар на Политбюро на ЦК на Комунистическата партия на Съветския съюз, който беше открит лично от Тодор Живков и Станко Тодоров, двамата първи мъже в комунистическа България, с почетна стража пред него. Но след няколко години, когато Брежнев изпадна посмъртно в немилост и започнаха да се сменят негови наследници, паметникът беше демонтиран. Как точно са го демонтирали, дали е било с флекс или с чук, вие смятате ли, че това има някакво значение? Тези приказки, дето се бил рязал парче по парче, както се изрази президента. Много се извинявам, как да се демонтира, целият ли трябваше да бъде вдигнат?", каза още Инджев.

Според него е трябвало да попитат съветските специалисти, защото когато строяха Асуанския язовир в Египет, там съветските специалисти се хвалели как са вдигнали много от древноегипетските скулптори с големи кранове.

"Те имат голям опит, спомням си в черно-бялото кино, това ни се рекламираше в кинопрегледите като голямо постижение на съветската инженерна мисъл. Трябваше да питат как се прави това нещо с една близо 8-метрова конструкция, която със сигурност тежи страшно много тонове. Когато този монумент е бил въздигнат, той също е бил качван парче по парче.

Това трябва също така да се каже. Всички тези разпарчетосани аргументи имат и друг контрааргумент. Аз днес, даже написах, предложих на депутатите от мнозинството, които биват тормозени от малцинството в качеството на някакъв милиционерски кордон в парламента, който пречи на работата в парламента, да зададат следния въпрос по аналогия: нас десетилетия ни неглижираха и маргинализираха с приказките сега ли му е времето, това ли е най-важното. Ами те искат сега да се възстанови, да се реанимира покойният вече монумент. Това няма как да стане. И да кажат, да допълнят не трябва ли да се погрижим за хората, за болниците, за детските градини, за социалната справедливост и другите, вместо тук да се блокира работата на парламента. Само че не им идва на ум и затова подсказвам", добави Инджев.

Според него, крадецът вика дръжте крадеца, варваринът нарича варвари онези, които рушаха системно монументи.

"Знаете ли колко църкви в Съветския съюз или в Русия са били разрушени от болшевиките. И аз не си спомням по памет, но са стотици. Също така има и в България. Аз публикувах списък на разрушени паметници, включително паметникът на Ботев, по времето на комунизма в центъра на Враца. Сума ти манастири бяха превърнати подигравателно в механи от “Балкантурист" на времето, какво ли още не.

Те самите си сваляха собствените паметници. Колко паметника на Сталин са демонтирани, на Тодор Живков, на Ленин, всичко това те го правеха в огромни мащаби. И сега са се захванали с един, който точно този бил варварство. Много се извинявам, обаче това заслужава един истински, така да се каже информиран отпор. Нека онези от политиците, които подкрепят това правилно действие с демонтажа на МОЧА малко така да се вслушат в хората, които са следили тази тема толкова много години. И да видят с какви аргументи може да им се противостои, за да не ги оставят да говорят монологично по тази тема. Нищо варварско няма в това да се освободиш от лъжата за окупацията, която претендира да е била освобождение", посочи писателят.

Според Иво Инджев МОЧА е най-големият паметник на лъжата в България. Защото да се каже, че това е паметник на Съветската армия, само по себе си фактологически не е вярно.

Той информира, че в книгите си е написал спомените на сина на един военен български пилот, който е бил свидетел на това как български десант е бил пуснат посред бял ден на германски позиции в Скопие по съветска заповед, с цел да бъдат избити тези елитни части на български командоси тогава, по същество, защото са били обучавани от германци преди това.

И практически са ги избили най-безмилостно германците във въздуха. Въпросният пилот разказва на сина си как са се групирали, скачащите са искали да скачат по двама, за да може отпред да се нареди някой, който няма деца и да поеме с гърдите си оловото, за да има някакъв шанс да оцелее този зад него. Тези неща обаче, масово не са известни в България. Масово се прикриват и масово се премълчават. И това е причината, поради която толкова много години оцелява МОЧА.