Изнасилванията като оръжие: Сексуалното насилие остава ежедневие в Судан

MSF предупреждава, че насилието продължава да бъде „скрита“ част от живота на хората в западния регион Дарфур. Това важи дори за места, които вече не са на фронтовата линия.

Войната в Судан

Войната в Судан започва през април 2023 г. и представлява вътрешен конфликт за власт, а не сблъсък между различни държави. Основните участници са суданската армия, ръководена от генерал Абдел Фатах ал-Бурхан, и паравоенната групировка Rapid Support Forces, водена от Мохамед Хамдан Дагало. И двамата лидери дълго време са били съюзници, но постепенно се превръщат в основни съперници за контрола върху страната.

Корените на конфликта са в периода след свалянето на дългогодишния президент Омар ал-Башир през 2019 г. След неговото падане Судан трябва да премине към гражданско управление, но през 2021 г. военните извършват преврат и поемат властта. В следващите години напрежението между армията и RSF нараства, особено заради спора дали паравоенните сили да бъдат включени в редовната армия и кой да контролира бъдещото управление на страната.

Освен личното съперничество между двамата лидери, зад войната стоят и по-дълбоки фактори. Това е борба за ресурси, включително златни находища, и за икономическо влияние. Съществуват и силни етнически и регионални напрежения, особено в Дарфур, където конфликтите имат дълга история. Паравоенните сили RSF произлизат от милиции, обвинявани в тежки престъпления срещу цивилното население още през 2000-те години.

На терен войната се характеризира с тежки сражения, особено в столицата Хартум и региона Дарфур. Конфликтът води до масови разселвания, глад и сериозна хуманитарна криза. Докладите на организации като Médecins Sans Frontières показват, че насилието срещу цивилни, включително сексуално насилие, е широко разпространено и често се използва като средство за терор.

Войната продължава, защото нито една от страните няма интерес да отстъпи. Армията се стреми да запази държавния контрол, докато RSF се опитват да утвърдят собствена власт и влияние. В същото време външни фактори и икономически интереси допълнително усложняват конфликта и правят бързото му разрешаване малко вероятно.

Данни от хиляди жертви

Докладът е най-пълният до момента за сексуалното насилие в почти тригодишната война в Судан. Той се основава на разказите на 3396 жертви. Те са потърсили помощ в клиники, подкрепяни от MSF, в Северен и Южен Дарфур между януари 2024 г. и ноември 2025 г.

И двете страни в конфликта – суданската армия и паравоенните Rapid Support Forces (RSF) – са обвинявани в сексуално насилие. Но Дарфур е крепост на RSF. Повечето извършители, посочени от жертвите, са именно техни бойци.

Масови нападения и крайна жестокост

Много от случаите са регистрирани в Северен Дарфур. Те са след превземането от RSF на лагерите за разселени хора Замзам и Абу Шук, както и на град Ел-Фашер през октомври.

MSF описва тези събития като „едни от най-шокиращите прояви на невъобразима жестокост“. Над 90% от лекуваните жертви са били нападнати, докато са бягали към безопасност в град Тауила. Нападенията често включват групови изнасилвания. Има и побои, заплахи с оръжие и убийства на роднини.

Една жена разказва: „Отведоха ни на открито място. Първият мъж ме изнасили два пъти. Вторият – веднъж. Третият – четири пъти. Четвъртият – веднъж. Освен това ни биеха с пръчки и насочваха оръжия към главата ми. Едно момиче на 15 години беше изнасилено от трима мъже. Това продължи цялата нощ“.

Друга жена казва: „Две жени от нашата група бяха изнасилени пред очите ни. Четирима или петима мъже участваха. Едно момиче на 22 години почина там“.

Етническо насилие

Докладът потвърждава, че атаките имат и етническо измерение. Непрабски общности като Загхава, Масалит и Фур са били системно набелязвани.

Ръководството на RSF признава за „индивидуални нарушения“ при превземането на Ел-Фашер. Според него обаче мащабът на престъпленията е преувеличен.

Насилието продължава и извън фронта

Според MSF сексуалното насилие не намалява, когато фронтовете се преместват. Причините са силно милитаризирана среда, дълбоки неравенства между половете и чувство за безнаказаност. Затова изнасилванията се превръщат в част от ежедневието в Южен Дарфур. Там няма активни бойни действия.

Над 1300 жертви са били нападнати по време на обичайни дейности. Това включва събиране на дърва и вода, работа на полето или пътуване.

Една 40-годишна жена казва: „Всеки ден, когато хората отиват на пазара, има по четири или пет случая на изнасилване. Когато отиваме на нивите, това се случва. Мъжете си покриват лицата и изнасилват жени. Няма начин да се спре това. Единственото е да си стоиш вкъщи“.

Друга жена разказва: „Бяхме трима души, и леля ми. Имаше трима войници. Разделиха ни. Всички ни изнасилиха. Сестра ми е бременна сега. Чувствам дълбока болка. Това се случва всеки ден с момичета в нашия район“.

Деца сред жертвите

В Южен Дарфур 68% от жертвите посочват, че нападателите са били въоръжени мъже. Има и други извършители – цивилни, престъпни групи и партньори.

Една от пет жертви е под 18 години. 41 от тях са под петгодишна възраст.

Само малка част от реалния мащаб

MSF подчертава, че тези данни показват само малка част от реалното насилие. Много жертви не търсят помощ. Причините са несигурност, разселване, силна стигма и липса на функциониращи системи за защита.

Организацията заявява, че хуманитарната система не успява да отговори на нуждите на пострадалите. Тя призовава за отговорност и незабавни действия.