Изучаването на фалшивите новини - все по-трудно. Защо атакуват проверителите на алгоритмите, които влияят на вота ни?

Като се имат предвид колко са бързи промените в новините, социалните медии и споделянето на информация, човек би си помислил, че ще има по-голяма подкрепа за изучаването на това как хората научават за света. Вместо това критиците погрешно смесват работата им с цензурата, пише Фей Флам за Bloomberg.

В материал за New York Post например, група психолози бяха обвинени, че са измислили „фалшива наука“, за да оправдаят цензурата. Лесно разбираемо е защо статията им, публикувана миналата седмица в списание Nature, е предизвикала такъв отзвук. Изследователите установяват, че консерваторите споделят повече информация от нискокачествени новинарски сайтове в социалните медии, отколкото либералите.

Макар че идеята за качеството на новините звучи субективно и податливо на пристрастия, учените не са направили тази преценка сами. Изследователите помолиха три групи да преценят: професионални проверители на факти, политически смесена група от неспециалисти и група републиканци. Всяка от групите определила какво е висококачествен източник (новинарска организация, която в повечето случаи работи добре, но понякога допуска грешки) или нискокачествен източник (издател, който е склонен да си измисля). След като всяка група определи какво се счита за нискокачествена новина, екипът разгледа кой обикновено споделя този тип новини.

Всеки път те установяват, че крайните привърженици и от двете страни са по-склонни да споделят това подвеждащо съдържание. И всеки път крайно десните допринасяха за повече боклук в информационния поток.

Проучването не оправдава цензурата на консервативните възгледи, въпреки че предлага обяснение защо дясноориентираните акаунти в социалните медии са по-склонни да бъдат спирани. То не бива да бъде атакувано само защото обижда хората. Това противоречи на духа на свободното изследване.

Едуард Тенър, историк и преподавател по технологии и култура, ми обясни, че отзвукът срещу вестника може да е резултат от т.нар. реактивност - тенденцията хората, когато им се каже, че грешат, да удвояват мнението си. Разпалването на антипатия винаги ще бъде професионална опасност за хората, които изучават дезинформация, слухове, псевдонаука и шарлатанство.

Към това се прибавя и проблемът, че много хора нямат нищо против лъжите - те само се отвращават от лъжите, разпространявани от техните политически опоненти. В неотдавнашна статия в The Ohio Capital Journal Минджае Ким, доцент по мениджмънт във Висшето училище по бизнес Jones към университета Rice, нарича възприемането на определени лъжи „морална гъвкавост“.

Позовавайки се на неотдавнашно изследване, на което е сътрудничил, той пише, че някои привърженици на бившия президент Доналд Тръмп признават, че Джо Байдън е спечелил изборите през 2020 г., но оправдават твърденията на Тръмп за обратното, защото вярват, че „политическата система е нелегитимна и е насочена срещу техните интереси“.

И хората от левицата не изглеждаха разстроени от погрешните твърдения на президента Байдън, че хората, ваксинирани срещу Covid, не могат да разпространяват болестта сред другите. Разбира се, такава беше надеждата, но вариантът Delta вече беше показал, че това не е така. Партизаните обаче може да са сметнали изявлението на Байдън за приемливо, разсъждавайки, че тъй като ваксините имат силата да спасяват животи, подробностите нямат значение.

Тенър смята, че тук е уместна италианската поговорка „Se non è vero, è ben trovato“ - дори да не е вярно, то е добра измислица или добра история. Тази сентенция се приписва на философа от XVI в. Джордано Бруно, който имал някои напредничави идеи... и бил изгорен на клада.

Изразът може да опише начина, по който Джей Ди Ванс реагира на изказването на Доналд Тръмп, че имигрантите в Охайо ядат котки и кучета. Няма документирани случаи на такава дейност, но Ванс се опита да оправдае слуха, като заяви, че той привлича вниманието към проблемите, свързани с имиграцията.

Подобни невероятни истории са точно този тип, който алгоритмите на социалните медии са склонни да усилват с помощта на чуждестранни разузнавателни агенции и автоматизирани акаунти „ботове“. Все пак има начини за модериране на информационния поток, различни от свалянето на материали.

„Част от изследванията, които правим в момента, са за разработване на модели, така че да можем да оценим планираните и непредвидените последици от различните схеми за модериране“, казва Филипо Менцер, професор по информатика и компютърни науки в университета в Индиана. Той обаче смята, че този тип работа е станала много по-сложна. Освен това Meta и X са ограничили достъпа до данни на много изследователи.

Вместо да изтриват постове или да блокират тихомълком съдържание на потребители, които изразяват нетрадиционни възгледи, компаниите за социални медии могат да се борят с невярна или спорна информация с допълнителна информация. В динамични области като науката и медицината модерирането трябва да бъде прозрачно, тъй като проверяващите фактите са приемали легитимно мнение на малцинството и проницателно несъгласие за дезинформация. При някои тестове функцията „бележки на общността“, базирана на краудсорсинг, в X помогна за разсейването на медицинска дезинформация.

Воденето на битки с учените няма да доведе до изчезване на информационните ни проблеми. По-последователна гледна точка за тези, които са за свободата на словото и против цензурата, би била да приемат свободното изследване на нашите информационни екосистеми - и да приветстват тези, които проверяват алгоритмите, които влияят на това какво мислим и как гласуваме.

Фей Флам е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ науката, с над 25-годишен опит в New York Times, The Economist и списание Science.