Журналист: Опитите случаят на Полфрийман да се представи като корупция обслужват нечистите цели

Това написа във Фейсбук журналистът Росен Босев. Ето целият му пост, споделен от негови колеги от други медии:

Процедурата по условно предсрочно освобождаване не е преразглеждане на присъдата, за която осъденият изтърпява наказание. Това е механизъм, който дава право, при определени условия, съдът да бъде сезиран и да прецени дали остатъкът от наказанието не може да стане от ефективно в условно и той да го изтърпи извън затвора.

Условното освобождаване е широко разпространено в развитите държави, защото струва по-малко на бюджета, помага за по-добрата интеграция на осъдения и начин на държавата да се справи с лошите условия в затворите.

До 2015 година възможност да сезира съда имаше само затворническата администрация, което създаваше сериозна корупционна среда, а освен това допълнително демотивираше лишените от свобода да се поправят.

Липсата на такъв механизъм беше една от причините срещу България да има серия от осъдителни решения в Страсбург.

След законодателни промени, приветствани от Съвета на Европа, през 2015 г., осъдените също получиха възможност да сезират съда и да искат да бъдат освободени предсрочно.

В тези дела участва прокурор и представител на администрацията, който изразява становище за това дали осъденият заслужава да излезе или не ь затвора.

Въпросната преценка е базирана формално на обективни критерии, които обаче до скоро бяха тайна (адвокатът на Полфрийман Калин Агенлов се пребори със серия от дела да получи достъп до тези данни).

Прокурор ми е споделял как често осъдени за организирана престъпност са получавали положителна оценка, а затворници осъдени ефективно заради шофиране без книжка или шофиране след употреба на алкохол - не.

Преценката на затворническата администрация по никакъв начин не обвързва съда. Ето защо производството предвижда лишеният от свобода да застане пред съдиите, които да преценят заслужава ли той да излезе или не.

Това е темата за условното предсрочно освобождаване. В нея страните са две - лишеният от свобода (който по дефиниция е извършител на престъпление) и държавата чрез механизмите за законна репресия.

Това е тема, различна от тази за тежестта на деянието, за което е бил осъден, за мъката на близките на пострадалия. Нито за обективността на разследването или справедливостта на процеса.

Шест години повече или по-малко в затвора няма да поправят случилото се.

Росен Босев, Фейсбук