Как мъж, висок едва 150 см, превърна Китай в икономическа империя?

Днес Китай е втора икономика в света с 18,3 трилиона долара Брутен вътрешен продукт. За сравнение Русия произвежда 2,1 трилиона, а САЩ, която е първа – близо 25,3 трилиона долара. Трета икономика е Япония, следва Германия и т.н.

Поднебесната империя нямаше да е на върха днес, ако не беше претворила идеите на Дън Сяопин, високият само 150 см мъж, говорещ тихо, но с ум бръснач. 

Дън Сяопин може да претендира, че е най-значимият политически лидер през втората половина на ХХ век, чиито представи за модерна икономика продължават да творят чудеса и до днес. Ако не беше волята на този „малък голям“ човек, Китай нямаше да започне през 1978 г. Изграждането на истинско икономическо чудо.

Негова е прословутата фраза: „Не е важно каква е котката — черна или бяла, важното е да лови мишки.“ Мнозина смятат, че изразът е краят на ортодоксалния комунизъм в Китай и начало на икономическата революция.

Дън Сяопин е роден на 22-ри, 1904 г. в Гуанган, провинция Сичуан. През 1920 г. той отива във Франция да следва. През 1922 г. той постъпва в Китайския комсомол, след две години става член на Китайската комунистическа партия. В началото на 1926 г. той учи в бившия Съветски съюз.

През пролетта на 1927 г. Дън Сяопин се връща в страната и се занимава с политическа работа в град Сиан. След провала на първото сътрудничество между ККП и Гуоминдана, Дън Сяопин се премества в Шанхай заедно с централния орган на ККП и поема длъжността генерален секретар на ЦК на ККП. През лятото на 1929 г. като представител на ЦК на ККП е изпратен в провинция Гуангси да ръководи въстанието там. Той създава седма и осма военна част на Китайската червена армия и революционната база Цзуо Цзян и Ю цзян.

Биографията му е богата и пребогата, в нея има раволюционен период, но най-важното: всеки ден мисъл за просперитета на милиардната държава.

Ако китайската икономика не беше постигнала зашеметяващи темпове на икономически растеж от средно 10% годишно през десетилетията след политическото възраждане на Дън през 1977 г., светът нямаше да е този, който познаваме днес.

Стратегията „за изчакване“ на лидера на партията Дън Сяопин отпреди 40 години се фокусира върху култивирането на добри отношения със САЩ и други силно развити държави, като начин за печелене на време, същевременно получавайки достъп до глобалната търговия и авангардните технологии и натрупвайки сила, която да позволи на Пекин да бъде решаващ фактор в световните дела. След като Китай достигне „нивото на развитите страни“, казвал Дън, „силата му и неговата роля в света ще бъдат съвсем различни“. Това е известният негов първи урок.

Вторият урок на Дън е да се избегне надпревара във въоръжаването в стил Студената война. Тази конкуренция за стратегически оръжия в крайна сметка изтощи Съветския съюз и разкри икономическите предимства на Америка. Така че Пекин поддържаше в продължение на много години относително минимален възпиращ ядрен арсенал и съсредоточаваше разходите си върху области със сравнително предимство, като например конвенционалните способности, предназначени да дадат на Китай предимство в неговата морска периферия. Развиваше бурно през това време своята промишленост и наука.

Китай днес е една освободена страна. Една страна, която удивлява, а той беше онзи, който разкъса даде увереност на китайците, че могат да бъдат сред първите.

През 1987 година на китайска територия прозвъня първия мобифон, а днес? Китай регистрира над 400 милиона потребители на мобилни телефони. Китайската икономика се развива толкова бързо, че наблюдателите предупреждават за опасността от прегряване. Забележете: една трета от растежа на германския износ се дължи на Китай.

Чуждите инвеститори от години се борят за китайския пазар. Междувременно Западът внася от Китай обувките си, играчките си и мобифоните си, в повечето случаи от фабрики на международни концерни. Китай се превръща в световна фабрика за всичко. Не е тайна, че маскировъчните униформи на британската армия се произвеждат в Китай.

Даже и когато днес китайската икономическа мощ се преувеличава, защото на народа от милиард и 300 милиона съответстват 3.9 процента от световната промишленост, безспорно е, че Китай постигна нещо фантастично за 25 години политика на реформи.

Всичко това се дължи на Дън Сяопин. Но също и някои проблеми, като настояването за плановост на икономиката, което води до тежки рецидиви като корупция.

Китайските държавни фирми сега произвеждат само половината от продукцията, а частните фирми се появяват всяка минути и имат претенции към пазара. Според последните данни в Китай има над 250 000 доларови милионери. А строят в страната все още се води комунистически. Доста условно понятие вече за могъщата империя, без чиито глас днес не се решава нито един проблем в света.