Как се провалиха мирните преговори между Русия и Украйна през 2022 г. – и какво следва сега?

Руски и украински преговарящи се срещнаха в Беларус на 28 февруари 2022 г., четири дни след началото на пълномащабното руско нахлуване. По-късно бяха проведени видеосрещи, а на 29 март се състоя нова лична среща в Истанбул. След това двете страни обменяха чернови на споразумения до средата на април, когато преговорите окончателно се провалиха, припомня Reuters.

Според проектодокументи, публикувани през 2023 г. от New York Times, Украйна е била готова да стане постоянно неутрална, необвързана и безядрена държава, без чужди войски или оръжия на своя територия. Това би ѝ попречило да се присъедини към НАТО, но би позволило бъдещо членство в ЕС. В замяна Украйна е щяла да получи гаранции за сигурност от група държави, включително петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН – Великобритания, Китай, Русия, САЩ и Франция. Частично съгласуван проект предвижда гарантиращите държави – включително Русия – да уважават независимостта и суверенитета на Украйна и да се въздържат от заплаха или употреба на сила срещу нея. В проекта е предложено в рамките на 10 до 15 години да се водят преговори за статута на Крим, който Русия анексира през 2014 г.

Настоявания

Ако Украйна бъде нападната, тя искаше гарантиращите държави да ѝ окажат помощ, включително: затваряне на въздушното пространство над страната, предоставяне на оръжия, използване на въоръжена сила за възстановяване на сигурността ѝ като неутрална държава.

Русия настояваше всяко решение да бъде вземано със съгласието на всички гаранти, което на практика ѝ даваше право на вето. Двете страни имаха сериозни разногласия по отношение на размера на украинската армия и военния ѝ капацитет.

Украйна беше готова да ограничи числеността на армията си до 250 000 войници, с 800 танка и максимален обхват на ракетите от 280 км. Русия настояваше за лимит от 85 000 войници, 342 танка и ракетен обхват до 40 км.

Москва искаше руският език да бъде признат за официален език в Украйна и да се прекрати това, което нарича „дискриминация срещу рускоговорящите“ – нещо, което Киев отрича. Русия настояваше за отмяна на т.нар. „закони на Украйна за нацификация и прослава на нацизма“. Украйна определя тези обвинения като абсурдни.

До април 2022 г. военната ситуация започна да се обръща в полза на Украйна – тя отблъсна руските сили от района около Киев и представи пред света доказателства за военни престъпления, извършени от руската армия, което предизвика международно възмущение. Москва отрече обвиненията. В същото време Западът увеличи военната помощ за Киев и засили санкциите срещу Русия – фактори, които направиха Украйна по-малко склонна да приеме руските условия, според анализ в списание Foreign Affairs, изготвен от историка Сергей Радченко и анализатора Самюел Чарап.

Евентуални преговори днес

Американският специален пратеник Стив Уиткоф заяви през февруари 2025 г., че така наречените Истанбулски протоколи все още могат да служат като ориентири за бъдещи преговори между двете страни. Помощник на Кремъл заяви в неделя, че новите преговори трябва да вземат предвид проектите от 2022 г. и настоящия контрол на Русия върху близо една пета от територията на Украйна. Украинският президент Володимир Зеленски обяви през декември 2024 г., че не е имало подписани Истанбулски споразумения, а единствено отговор на украинската страна на руски ултиматум.

Първоначалните преговори се фокусираха основно върху въпроси на суверенитет, но оттогава позицията на Русия се втвърди, като тя постави нови териториални изисквания. През юни 2024 г. президентът Владимир Путин заяви, че Украйна трябва напълно да се изтегли от четири региона – Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон – които Русия обяви за свои, въпреки че не ги контролира напълно. Украйна категорично отказва да признае каквото и да е законно руско владение на украински територии. В същото време Зеленски признава, че към този момент украинските сили не могат да си върнат цялата изгубена територия, и че това може да стане в бъдеще чрез дипломатически средства.

ФрогНюз