Как да разпознаем търговските трикове? Ето от какво да се пазим

Бизнес консултантът д-р Владислав Цветанов обяснява в ефира на БНТ. Ето и някои от най-често срещаните случаи на подвеждания, на които може да станем жертва, когато взимаме решение услугите на коя банка да използваме или какво да закупим от магазина.

БАНКИ

Една от най-често срещаните хитрости на банките, за да привлекат нашето внимание, е когато рекламират своята услуга с текст, който е с осем процента по-големи букви. "Вие не го усещате, но подсъзнанието ви го усеща, тогава фокусът се насочва към определен продукт, също така помага ако цветът е малко по-тъмносин", обяснява Цветанов. "Така маркетинговите специалисти насочват фокуса , където желаят", допълва той.

Какви законни и неетични практики използват банките?

"Например, откривате депозит и в него има приложение от 40 стр. От тези 40 стр, само три се отнасят за вас. Кому е потребно да чете тези 40 стр, това затруднява потребителя. Това се смята за законна, но неетична практика.", коментира експертът.

Друг подобен случай е когато се премълчава определена информация. "Откривате сметка и таксата за откриване е 5 лева, но не ви казват, че таксата за закриване е 40 лева. Отново ви затрудняват - целта на маркетинга е да представи в добра светлина продукта на потребителя, но и да улесни потребителя в неговия избор, ако го затруднява, това не е етично", казва още Цветанов. 

Като други подобни примери, специалистът посочи още: например пари са изчезнали от сметката ви и когато сигнализирате за това, от банката обясняват, че става дума за "софтуерна грешка", но ако не сигнализирате, те няма сами да инициират поправка на тази грешка. Също така , от там не предоставят достатъчно информация за въпросната грешка, довела до липсата на пари. Като друг проблем, Владислав Цветанов посочи и събирането на маркетингова информация, както и "обслужване" на починали лица (когато се взимат такси за обслужване на кредитни и дебитни карти на починали лица).

Експертът препоръча да упражняваме по-строг контрол върху всички операции, извършвани от банките и да бъдем "проактивни".

Като незаконни практики, специалистът посочи пример, когато банката смени своите условия по договор без да ни предупреди за това 30-дни по-рано - стандартният срок за предизвестие, когато става дума за двустранен договор. "Това системно не се практикува", коментира Цветанов. Той посочи, че е подавал сигнали за това, но така и не получава отговор от институциите. Като друг пример, експертът посочи, че не е законно да се дава ипотечен кредит на неплатежоспособен. Това се правило, защото за банката било изгодно клиентът да спре да вкарва вноски по заема, и така да изгуби имота си. БНБ санкционира подобни практики, но явно санкцията не е достатъчно голяма.

Друг пример е когато банката откаже да ни обслужи, ако предоставим като документ за самоличност не лична карта, а шофьорска книжка. "Личната карта, шофьорската книжка и международният паспорт са трите документа, с които може да се идентифицираме, никой не може да ни откаже", допълни експертът.

Също така редовно не се спазва срокът за отговор на наши жалби - срокът е 15 дни а банките много често ни казват, че е 30 дни или 45.

ХРАНИТЕЛНИ ВЕРИГИ

Трикове използват и супермаркетите. Какви са те?

Неетични практики

"Маркетингът започва още от входа, преди да влезете в магазина, с огромните колички. Те са полу-празни на изхода, но защо са така големи? Целта е да се чувстате, все едно нищо не сте пазарували и трябва да напълните количката. Счита се за неетично, защото затруднява движението вътре", обясни Цветанов. Друг пример е когато цената е разположена най-отдолу. "Правилно е цената да е отгоре,така сме свикнали, и така и често се объркаваме на каква цена сме купили определен продукт. Това не е етично, затруднява потребителя", казва специалистът.

Друг пример е че стоките от първа необходимост се намират най-накрая на магазина. Разбира се, целта е да минем през всички останали стоки, и да си купуваме нещо, от което нямаме нужда. Друг трик е периодичното разместване: "Докато търсите продукта си, взимате си друг и си губите времето", обясни експертът.

Друга "хитрост" е т.нар. "Плюс 10 %" . "Поръчвате си насипна стока и казвате, че искате 300 грама, но жената отмерва: 320 грама. Когато ни попита "Така добре ли е?" , ние се съгласяваме. Проучвания доказват, че до 10 % не възразяваме", каза Цветанов. Той заяви още, че касите за самообслужване се смятат за "прехвърляне на задълженията"-  тоест ние вършим работата на друг, но без да изпозлваме отстъпка от това.

Противозаконни

Подвеждащата реклама е една от най-често използваните противозаконни практики. "Тръгва реклама за еър фраер. Във вторник вече го няма, целта е да се привлекат много клиенти заради ниската цена, но в същото време самият продукт да го няма, като отидате там".

Други незаконни практики са: прикриване на стоки с изтичащ срок (лепят етикети с голяма отстъпка върху датата на продукта) или направо излагане на стоки с изтекъл срок (напр. изтичат на следващия ден).

МОБИЛНИТЕ ОПЕРАТОРИ

Неетична практика при мобилните оператори е когато ни кажат "елате в офиса за специална оферта", но тази специална оферта въобще не е различна от сайта им. "Казват ни, че условията са по-изгодни, но за кого са по-изгодни те?", пита експертът. 

Друг трик е системният натиск за подновяване на договора, досаждане по телефона, принудително включване на услуги (нямате нужда от интернет, но те все пак го включват като услуга), заблуждаването, че цената ще е друга, ако отидеш да подпишеш договор в офиса, вместо да го поръчаш по телефона или в сайта.

Противозаконни

Цените нямат право да се променят, без да ви предупредят. "Те ви променят цената, а вие не може да се откажете, а би трябвало да можете щом едната страна променя услугата. Има натиск да се промени това, но не се променя", обясни експертът.

Мобилните оператори нямат право и да ви откажат прекратяване на договора.

"Договор, който не е подписан, е просто намерение за договор, винаги четете преди да подпишете", заключи Цветанов.