Президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши да атакува Иран, ако силите за сигурност използват сила срещу протестиращите, за които се съобщава, че стотици са били убити. Хиляди други са били арестувани.

Докато общественото недоволство продължава да расте, ето какво трябва да знаете.

Какво предизвика протестите?

Протестите започнаха преди около две седмици в базарите на Техеран заради стремглавата инфлация, но бързо се разпространиха в над 180 града и селища в цялата страна, и се превърнаха в общонационални протести срещу режима.

Недоволството от инфлацията избухна, когато цените на основни стоки, като олио и пилешко месо, рязко скочиха, а някои продукти напълно изчезнаха от рафтовете.

Ситуацията бе допълнително влошена от решението на централната банка да прекрати програма, която позволяваше на някои вносители да купуват щатски долари на по-нисък курс от пазарния. Това накара търговците да вдигнат цените или да затворят магазините си, което и запали протестите.

Ходът на т.нар. базарии – традиционно влиятелни търговци – е особено показателен, защото те по принцип са сред най-лоялните поддръжници на Ислямската република.

Реформисткото правителство се опита да тушира напрежението, като предложи директни парични помощи от около 7 долара месечно за цялото население, но това не успя да спре недоволството.

Колко мащабни са протестите и колко са жертвите?

Това са най-големите протести от 2022 г. насам, когато смъртта на 22-годишната Махса Амини в ареста на религиозната полиция доведе до масовите демонстрации „Жена, живот, свобода“.

Подхранвани от бедност и етническо неравенство, демонстрантите скандират „Смърт на Хаменей“, директно предизвиквайки върховния лидер аятолах Али Хаменей, който има последната дума във всички държавни и религиозни въпроси.

Според базираната в САЩ агенция Human Rights Activist News Agency (HRANA) от началото на протестите са били убити близо 500 души, сред тях поне осем деца. Над 10 000 души са били арестувани. CNN не може независимо да потвърди тези данни.

Какво прави тези протести различни?

Фактът, че протестите започнаха именно от базариите – група с ключова роля в иранската история и смятана за лоялна към режима – е особено важен.

Вековният съюз между търговците и духовенството е превърнал базариите в „кралски създатели“ в иранската политика. Именно тяхната подкрепа за духовниците помогна за успеха на Ислямската революция от 1979 г. и падането на шаха.

„В продължение на повече от 100 години базариите са били ключови актьори във всички големи политически движения в Иран“, казва Аранг Кешаварзиан, професор в Нюйоркския университет. „Мнозина ги смятат за едни от най-лоялните към Ислямската република“.

Днес ролята им е по-скоро символична, но сривовете във валутата пряко удрят бизнеса им и именно това ги подтикна да започнат протестите, които по-късно станаха кървави.

Властите се опитват да разграничат икономическите протестиращи от тези, които искат смяна на режима. Последните са заклеймявани като „размирници“ и „наемници на чужди сили“, срещу които се готви по-твърда репресия.

Режимът, вече отслабен от мащабните израелски удари и прониквания миналата година, бързо обяви инакомислещите за врагове на държавата. Появата на Реза Пахлави, сина на сваления шах, като алтернативен лидер допълнително изостри напрежението.

„Хората са изтощени и фрустрирани. Стигна се до точка на кипене“, казва Дина Есфандияри от Bloomberg Economics. „Не мисля, че Ислямската република в сегашния ѝ вид ще стигне до 2027 г.“.

Кой управлява Иран и как реагира режимът?

Иран е теокрация от 1979 г., когато духовници свалят прозападния шах и създават Ислямската република.

Президентът Масуд Пезешкиан, избран през 2024 г., има ограничени правомощия. Върховният лидер Хаменей взема всички ключови решения.

Пезешкиан обвини „чуждестранно свързани терористи“ за размириците и заяви, че войната с Израел миналата година е хвърлила страната в хаос.

Главният прокурор Али Салехи предупреди, че някои протестиращи могат да бъдат осъдени на смърт. Вандализмът срещу държавна собственост ще се смята за „мохаребе“ – „война срещу Бог“, което се наказва със смърт.

Какво казват Тръмп и Хаменей?

Тръмп заяви, че следи ситуацията и обмисля военни опции. Той твърди, че Иран е потърсил преговори.

Техеран отговори, че е готов за диалог на база „взаимно уважение“.

Хаменей отвърна, че Тръмп трябва да се занимава с проблемите на собствената си страна и заяви, че „Ислямската република няма да отстъпи“.