Калоян Паргов: ЕС продължава да бъде икономически колос на глинени политически крака

Форумът беше организиран от Института за икономика и международни отношения и Фондация "Фридрих Еберт". В конференцията участваха президентът Румен Радев, вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева и Гергана Паси, бивш министър по европейските въпроси.

"В ЕС липсват основни общи и единни системи за управление - финансова, данъчна, отбранителна, по сигурността, по социалната политика. Това положение става все по-нетърпимо, каза Калоян Паргов. - Моделът на регламенти, директиви и санкции при тяхното неизпълнение без единни системи за управление изчерпа своите възможности. Политическата форма на Съюза все повече влиза в противоречие със съдържанието на протичащите икономически процеси. Не само, че не помага на икономиката, но започва да й пречи. В историята знаем как се решават подобни противоречия - със смяна на политическата форма. Как ще протече тази промяна е трудно да бъде предвидено. Но тя обективно се налага и предстои. И колкото повече се отлага, толкова по-болезнен ще бъде начинът, по който това ще стане. Такива са уроците на историята".

Калоян Паргов отбеляза, че по време на българското председателство тези проблеми продължиха да стоят встрани от вниманието, въпреки че са фундаментални. "Причината за това е съвсем ясна и очевидна - те са трудни за решаване и изискват радикални подходи и промени. България обективно не беше в състояние да направи нещо в тази посока. Ние като че ли преекспонирахме както нашите очаквания, свързани с европредседателството, така и нашите възможности", анализира той.

Според лидера на БСП - София българското председателство е било успешно по една-единствена причина - по принцип няма неуспешно председателство. "ЕС като конструкция е сложна система, коментира Калоян Паргов. - Особено що се отнася до взимането на решения. Не може да очакваме, че в рамките на 6 месеца би могло да се случи нещо, което не е подготвено много преди това. Освен, разбира се, в извънредни ситуации. По време на нашето председателство темите и проблемите следваха логиката на съюзното управление. Затова и няма да бъде запомнено".

Калоян Паргов добави, че страните, председателстващи Съвета на ЕС, не са тези, от които зависят решенията. "В повечето случаи успешните председателства се дължат на изместване на фокуса на дневния ред към неконфликтни проблеми, към теми, по които има единно мнение, към проблеми от технологичен характер или към периферни проблеми, като се загърбват големите проблеми на Съюза, които са в резултат на принципни и фундаментални противоречия, обясни той. - По-скоро сега трябва да се запитаме дали стана по-единен ЕС. Според мен е точно обратното.

Разделителните линии се задълбочават, а опитите да бъдат преодолени противоречията по фундаментални въпроси и да се стигне до общи и единни политики не успяват. Противоречията са по много сериозни теми - Брекзит, мигрантите, общата система за сигурност, в това число и за опазване на границите, разширяването на еврозоната, бъдещето на Шенген. От принципен и концептуален характер са съществените различия в разбирането за акцентите за следващия програмен период, особено по отношение на това каква да бъде кохезионната политика. Макар и формално единни, страните са разединени по отношение на санкциите срещу Русия.

Противоречия се появиха и по въпроса за присъединяването на Западните Балкани - тема, която именно България сложи на масата. Дали присъединяването на Западните Балкани ще завърши с успех или ще бъде поредната отвличаща вниманието инициатива, маскираща нежеланието и неспособността да се решават големите проблеми пред Съюза, е въпрос, на който предстои да видим отговора. В крайна сметка доказан е фактът, че колкото по-шумни са декларациите и лозунгите за единство, толкова по-ясно личи, че Съюзът е в криза и то от принципиален характер".