Капон: Пожарът на Тютюневите складове е клада на алчността

Парите от наема на тези две сгради навремето са се давали за подкрепа на народа, основно за здравеопазване, имало е 11 трапезарии в града, за да се хранят бедните, поясни Капон.

По думите й, когато през 2004 - 2005 г. са се продавали складовете, не е имало концепция, никой не си е задал въпроса какво е искал благодетелят.

Когато ние унищожим културата си, нашите деца нямат бъдеще. Няма никакво значение дали имаме 2 млн. емигранти, ако те нямат земя, защото нашата земя и нашата родина са благодарение на културата ни, на паметта, която имаме, иначе се превръщаме в едни ходещи покемони някъде по света.

За сградата, откъдето тръгнал пожарът, районният кмет казва, че собственикът много почтително си е плащал за тротоарно право. Значи те са готови да взимат пари, когато става въпрос за тротоарно право и да ги взимат редовно, но когато става въпрос за контрол, това не го правят. Дори да приемем, че клошарът е виновен, някой е трябвало да види, че тази сграда е безстопанствена”.

Сега идват купищата проблеми – какво се случва с националното културно наследство и става въпрос за обобщения пример, защото Пловдив е България в случая".

„Факт е, че кметът Тотев първо се правеше, че не знае чия е сградата, от която лумна пожарът, районният кмет знаеше, че са взимали такси за тротоарно право и накрая се оказа, че всички знаели, че има клошар . Той е изгодният, за да го отнесе. Има и други сгради, които паднаха в жертва на този пожар.

Това е огнена клада на алчността. Романът „Тютюн” беше пред очите ни няколко дни”, заяви Капон.