Кеворк възражда „Всяка неделя” в интернет, одит във вацовите издания

Голямата новина в медийните среди е свързана с Кеворк Кеворкян. Известният журналист качва легендарното си предаване „Всяка неделя” в интернет. Работата по проекта била напреднала, а съдействие му оказвали издателите на в. „Шоу” и сайта „Блиц”. Посетителите ще могат да видят стари предавания и интервюта в пълен вариант, както и актуални коментари и дискусии по обществено значими въпроси и проблеми. "Мисля, че има доста интересни неща, които не са излъчвани и които ще покажем на читателите. Интернет дава много възможности, предизвикателството си струва", заяви пред Frognews.bg Кеворкян.
Вътрешни проучвания на големите телевизии показвали, че има отлив от зрители на многобройните ток шоута, където подбора на водещи и редактори се свеждал в повечето случаи до външността и скандалната популярност на дадения кандидат. Запознати дори предвиждат скандали в скоро време с раздути рейтинги на определени „звезди” и предавания за сметка на други. Така че „Всяка неделя” ще попълни незаета ниша. Предаването ще стартира до десетина дни.

Нови рокади и съкращения тресат вестникарската гилдия. Одит се извършва в момента във вацовите издания, съобщиха източници от групировката. Ревизията е свързана с преговорите за продажбата на „Труд”, „24 часа”, сградата на „Полиграфическия комбинат” и другите издания на германските собственици в България. Проверявали се приходите от рекламата и разпространението. Също и отношенията на ВГБ (Вестникарска група България) с обслужващите я Райфайзен банк и банка ДСК.

Както първи съобщихме, финансова групировка води разговори за закупуване на бизнеса на ВАЦ в България. Лице на сделката като главен консултант бил Красимир Гергов. Зад него обаче седяли истинските собственици на капитала, с който ще се осъществи евентуалната продажба. Първоначално от ВГБ отрекоха да се водят подобни преговори, но шефът на ВАЦ в Есен, Германия - Бодо Хомбах призна, че групировката иска да се изтегли от Източна Европа, в това число и от България. Като причина той изтъкна лошите условия за бизнес, влиянието на сивата икономика, корупцията и нелоялната конкуренция.

Друга новина от телевизионния „фронт” е дефицитът на средства в БНТ, който течащата вътрешна проверка изчислила до момента на внушителните 23 млн лева. Тази сума обаче не е окончателна. Членове на новия УС, впрегнати в анализа на неизплатени, но сключени договори, както и на върволица от мистериозни анекси към тях твърдят под сурдинка, че недостигът от средства в държавната медия може да надмине 25 млн. лв.

Тепърва обаче на данъкоплатците им предстои да научат за грандиозните задължения. Стига, разбира се, старото или новото ръководство на „Сан Стефано” 29 да благоволи да даде поне една пресконференция за това какво става в телевизията и какви са намеренията на новите шефове.

Неотдавна някои от новите членове на УС на БНТ се заканиха, че ще настояват за повишаване на субсидията от държавата. Модерна обществена медия се правела с много пари, изцепи се един от избраниците на Вяра Анкова, без да обели дума за схемите, чрез които телевизията е била източвана безнаказано от години.
В замяна на това новата програмна шефка Севда Шишманова обяви тържествено, че ще удължи времетраенето на „Лека нощ, деца” от 10 на 15 минути.
Похвали се още, че моментално ще стартира нов сезон от прословутото „Голямото четене”, но този път за малчугани. Пречка за реализацията на вдъхновените начинания била липсата на пари. За да не падне жертва на собствената си причастност към батака в БНТ като бивш член на УС, Шишманова панически се втурнала да търси рамо и средства за плановете си.

Посетители на виенската сладкарница „Пролет” (до СУ „Св. Кл. Охридски”) онзи ден станали свидетели на прелюбопитна среща на амбициозната програмна директорка Шишманова с политолога Иван Кръстев и с външния министър Николай Младенов. Насред целувките и прегръдките към радушното рандеву се присъединила и Вяра Анкова. Из медийните кръгове бързо се разнесе слух, че известният с отбраните си местни и задгранични контакти анализатор Иван Кръстев се канел да доведе няколко богати евреи, желаещи да инвестират в медиите. Анкова и Шишманова търсели начин да се наредят на опашката за щедри спонсори.
Наблюдателите на процесите в БНТ обаче не са никак оптимистично настроени. Ако продължи мълчанието на Темида, на СЕМ или на изпълнителната власт по повод на изскочилите разкрития за нецелесъобразно харчене на държавни пари в медията, то значи, че БНТ ще продължи да се използва за дойна крава на бизнес лобита и шуробаджанашки клики докато съвсем се обезличи.
Засега няма данни, че новоназначената шефка на медията Вяра Анкова се кани да промени ситуацията, която сама по себе си е стимул за кражби или за разхищения.

Доскорошният шеф на Националната телевизия Уляна Пръмова твърдеше, че дефицитът в БНТ не е повече от 10 милиона, които били дължими към БТК за излъчването на програмата. В последния си отчет пред медийните надзорници от СЕМ Пръмова официално опроверга слуховете за грандиозен недостиг на средства в телевизията. Тя заяви пред петчленката на Георги Лозанов, че към края на втория й мандат БНТ имала не повече от 2 или 3 милиона задължения от неизплатени хонорари и авторски права. Сумите щели да бъдат покрити от рекламните приходи след края на Световното първенство по футбол. Освен това Пръмова обвини на няколко пъти финансовото министерство за съкращаването на субсидията през изтеклата година с около 7-8 млн. лв.

В началото на август пресата нарочно или не пропусна да отбележи, че прокурорът от Градска прокуратура Моника Малинова е наредила на дознателя от Столична дирекция на полицията Кирил Владимиров да събере данни по сигнала на неуспялата кандидатка в конкурса за шеф на БНТ Светлана Божилова. Преподавателката по журналистика и известна медийна експертка обжалва пред ВАС процедурата и решението на СЕМ, с които Вяра Анкова бе избрана за генерален директор. Божилова освен това сигнализира прокуратурата за случаи на нецелесъобразно и неоправдано изразходване на държавната субсидия на „Сан Стефано” 29.

През септември ще се разбере дали събраните данни и експертизи ще са достатъчни за прокурор Моника Малинова да започне разследване за изтичането на средства от държавната медия в съучастие или със знанието на длъжностни лица, някои от които и днес са в управлението й.

Междувременно големи съкращения и намаляване на заплатите се извършили в редакцията на в. „Новинар”. Сред останалите хора в екипа упорито се говори, че след като Любен Дилов-син станал главен редактор на списание L'Europeo „Новинар” бил обявен за продан от собственика Антоан Николов. Засега обаче нямало голям интерес към изданието, освен запитвания от собствениците на Нова Българска медийна група. Те обаче проявявали повече любопитство, отколкото истински намерения, твърдят запознати. Слуховете допускат и вариант, при който хартиеното издание се закрива и остава само онлайн вариантът на „Новинар”.

Христо Кьосев пък бе освободен като главен редактор на сп. „Playboy”. Гърците, които държат правата на култовото издание за България, били недоволни от падащите тиражи и спада в рекламните постъпления. Заедно с Кьосев си тръгвали и повечето хора от екипа. Очаква се Кьосев, който е бивш кадър на „24 часа”, да се върне отново там. Екипът на другото мъжко списание „Maxim”, начело с главния редактор Ивайло „Нойзи” Цветков щял да поеме и правенето на „Playboy”, научи Frognews.bg.