Кой изтърва чувала с набухвателя? Цената на хляба стига до небесата

Цената до небесата

Цената на хляба се повишава, като килограм бял хляб вече се продава по 1,70 лева на дребно. За пазарната 2020/21 цената му на едро се е повишила средно с 3,2 на сто спрямо предходната година, а на дребно увеличението е с 3,6 на сто. Това показва анализ на Министерството на земеделието, храните и горите. Така през последните месеци цените на едро и на дребно на хляба стигат съответно 1,52 лв./кг и 1,68 лв./кг.

Помня времето, когато хляба беше 0,15 лв.?

Не се шегувам… имало е такова време. Сигурна съм, че мнозина от вас си спомнят или поне са чували. Ако не сте, ето малко факти:

През 1960 година килограм типов хляб струва… внимание… 0,15 лв., белият – двойно повече /0,34 лв./. Тези цени се запазват поне до 1977 година.

През 1999 година цената на белия хляб вече е 0,56 лв., за Добруджански сме плащали с 5 стотинки по-малко /0,51 лв./.

2000 година нещата изглеждат по следния начин: 0,65 лв. за бял и 0,60 за „Добруджа“.

През 2001 година следва лек, почти неосезаем скок – 0,70 лв. за бял и 0,63 лв. за добруджански хляб.

Снимка: НСИ

От 2004 до 2006 хлябът заковава цена от 0,80 лв., докато не стигнем до 2007 година, когато паричната стойност на килограм бял хляб преминава психологическата граница от 1 лев. Тя вече е 1,12 лв. През 2008 година плащаме по 1,34 лв./кг.

От 2011 до 2017 година цената отново хвърля котва на 1,3 лв. за килограм.

4 години по-късно, през 2021 година, ни предстои да преминем още една психологическа граница. Цената на хляба ще се надуе до 2 лева.

Цени – горе, потребление – долу

На фона на скока на цените, потреблението върви надолу. Дали причините са чисто финансови, не знаем, но е факт, че наистина има хора, на чиято трапеза хлябът отсъства трайно.

Снимка: НСИ

През 2004 година годишното потребление на бял хляб на домакинство е било 199 кг. Постепенно се наблюдава ход надолу на кривата и стигаме до 2020 година, когато средното количество на закупения хляб за домакинство е малко над 100 кг. /102,4 кг./.

При „Добруджа“ също наблюдаваме сходна тенденция. От 91,5 кг. през 2004 година, потреблението през миналата се е снижило до едва 31,9 кг.

Кой сложи допълнително набухвател?

Подобно на олиопроизводителите, които миналата седмица споделиха пред Фрог притесненията си относно рекордната цена на олиото, хлебопроизводителите са категорични, че и поскъпването на хляба е неизбежно. Те обясняват скока с растящата цена на тока, транспорта и пшеницата. Тази седмица в мелниците у нас влиза пшеница от новата реколта, чиято цена на световните пазари е с около 50% по-висока от миналата година.

При нас не е най-скъпо

Да, в България цената на хляба не е най-висока. Според световния сайт на статистика numbeo.com* норвежците плащат за 500 гр. бял хляб 3,35 долара, което според днешния курс означава 5,64 лв. Втори са ирландците, които броят по 3,29 долара. Следват швейцарците 3.09 долара. За да имат хляб на трапезата си, датчаните дават по 2.89 долара. В Люксембург цената е 2,81, в САЩ - 2,75, Швеция, - 2,57, Южна Корея - 2,54 долара. Топ 10 се попълва от Финландия, където цената за половин килограм хляб е 2,44 долара и Пуерто Рико, където е 2,39 долара.

Да погледнем обаче съседчето

Нека всяка жаба да си знае гьола, затова поглеждаме към съседите. Оказва се, че от 5 съседни на България страни, само в две цената на хляба е по-висока, отколкото у нас. Според класацията на numbeo.com Гърция е на 61 място с цена от 1,01 долара на половин килограм. 77-ма е Румъния, където паричната стойност на хляба е 0,71 долара, следваме ние с 0,67 долара. Македонците броят по 0,52 долара, сърбите - по 0,5, а турците - най-малко /0,32/.

Запретвайте ръкавите и замесвайте по една пита

В крайна сметка едно е ясно – поскъпване на хляба до края на годината със сигурност ще има. С колко, предстои да разберем. А дотогава, нека не чакаме, а сами да запретваме ръкави и да се научим да месим по една пита. Може да ни излезе и по-евтино…

Веселка Иванова

numbeo.com* - показва осреднени стойности. Това е най-голямата база данни за разходите за живот в света. Също така е и източник на глобална база данни с информация за качеството на живот, включително жилищни показатели, предполагаеми нива на престъпност и качество на здравеопазването, сред много други статистически данни.