Кой обра всичките ръце в "Големия шлем"?

Впечатляващо количество договори беше подписано след приключването на преговорите на президентите на двете страни Владимир Путин и Георги Първанов. Особено внимание заслужава споразумението за участието на България в строителството на газопровода “Южен поток”, който ще преминава по дъното на черно море от Новоросийск до България и към други страни от Европа. Сключен беше и договор за строителството на 4 атомни блока от руска страна за българската АЕЦ “Белене”. Русия е готова да предостави на България, в случай на необходимост, кредит в размер на 3,8 млрд. евро за строителството на новата централа.

Подписано беше и споразумение за създаването на международна проектна компания за строителството на петролопровода Бургас-Александруполис. В проекта участват Русия, България и Гърция. 51% ще принадлежат на Русия; гръцкият дял в проектната компания е в размер на 24,5%, а българският дял е в размер на 24,5% и ще принадлежи на компанията “Бургас-Александруполис БГ”, в която участват “Техноекспортстрой” и “Булгаргаз”. Трите страни се споразумяха правителствата на България и Гърция да поемат ангажимент за предоставяне на благоприятен данъчен режим закомпанията, а руската страна, на свой ред, да гарантира пълненето на тръбите. Компанията ще бъде учредена в Холандия.

С подписаните енергийни споразумения България успя да постигне “Голям шлем”, образно се изрази президентът Георги Първанов по време на съвместната пресконференция, която даде заедно с руския президент Владимир Путин. Акцентът беше поставен върху икономическите и социални измерения на всеки един от проектите. Особено важен бил факторът “Сигурност” - означаващ по-голяма сигурност за региона на Балканите.

В този смисъл бъдещият статут на Косово също е бил предмет на разговорите между двамата президенти. Постигането на единство в рамките на Европейския съюз по въпроса за Косово е необходимо, за да не става областта разделителна линия в ЕС. Първанов уточни, че България осъзнава рисковете от преждевременното решение на въпроса. Според Путин преговорите за Косово трябва да бъдат продължени, а едностранното обявяване на независимостта щяло да е извън правовото поле; такова решение Русия не би подкрепила. С това изявление президентът Путин за пореден път показа, че страната му поддържа Сърбия в позицията й за Косово.

На пресконференцията беше поставен и въпросът за възможността български учени да стигнат до архивите от времето на Втората световна и на студената война. “Не виждам проблем учените да видят архивните документи, които се намират в Русия. Проблемът е в предаването на архивите на българската страна”, отговори Владимир Путин. Той уточни, че през 1958 г. значителна част от тези архиви е била предадена на България. През 2004 г. страната ни е повдигнала въпроса да бъде върната и останалата част. Очаква се молбата да бъде писмено формулирана и изпратена официално. Ако въпросната молба постъпи, тя щяла да бъде разгледана съгласно действащото в Русия законодателство по най-доброжелателния начин, обеща Путин.

Дмитрий Медведев, първи вицепремиер на Русия и най-вероятен наследник на Путин на президентския стол, заяви по-късно, че подписаните днес документи ще бъдат от голямо значение за определяне на руско-българските отношения за години напред. За това спор няма!