Контрол над обществените медии: Новият фронт на политическо влияние в Европа

Само шест месеца след като правителството на Джорджа Мелони встъпи в длъжност, генералният директор на италианската обществена телевизия RAI подаде оставка. Карло Фуортес посочи „политически конфликт“ като причина за решението си през май 2023 г. година преди края на мандата му.

Скоро след това ключовите постове бяха заети от хора, свързани с партията „Братя на Италия“ – формация с неофашистки корени. Начело на RAI застана Джампаоло Роси, бивш член на управителния съвет, който в миналото е изразявал симпатии към Владимир Путин и Виктор Орбан, пише The Guardian.

Според вътрешни източници в медията целта е била ясна – контрол върху съдържанието и промяна на редакционната линия. Един от тях описва подхода като по-безкомпромисен от този на предишни правителства.

Натиск върху обществените медии в Европа

Във Франция, малко преди предсрочните избори през 2024 г., крайнодясната партия „Национален сбор“ заяви, че ще приватизира обществените медии, ако спечели властта. Според нейни представители, телевизията и радиото са прекалено „ляво ориентирани“.

Година по-късно съюзници на партията започнаха парламентарно разследване за „неутралността, функционирането и финансирането“ на обществените медии. Марин льо Пен заяви, че те имат „ясен проблем с безпристрастността“.

Обществените медии по принцип трябва да предоставят качествена, проверена и балансирана информация. Те са ключов елемент от демокрацията, защото осигуряват прозрачност и контрол върху властта.

Унгарският модел

В Унгария обаче обществените медии от години са обвинявани, че функционират като пропаганден инструмент. Според „Репортери без граници“ правителството контролира около 80% от медийния пазар чрез близки до властта бизнесмени и зависими регулатори.

Моделът на Виктор Орбан се превръща в пример за други страни. Националистически партии в ЕС все по-често атакуват обществените медии като пристрастни и скъпи, докато паралелно изграждат собствени медийни мрежи.

Италия: натиск и спад на свободата на словото

В началото на януари, Мелони заяви, че свободата на медиите е „основна предпоставка за демокрацията“. Практиката обаче показва друго.

Правителството използва дела за клевета срещу журналисти и обществени фигури. Често избягва въпроси от медиите. Самата Мелони дори беше заснета да казва на Доналд Тръмп: „Никога не искам да говоря с моите журналисти“.

Откакто тя е на власт, Италия пада от 41-во на 49-о място в Индекса за свобода на пресата. Когато Европейската комисия отбеляза този спад, Мелони обвини медиите, че изкривяват фактите.

Организацията Liberties съобщава и за други тревожни тенденции – физически заплахи срещу журналисти, кампании за очерняне и опасения за следене чрез шпионски софтуер.

Франция: концентрация на влияние

Във Франция проблемът не е само политически. Част от медийния пазар е концентриран в ръцете на влиятелни бизнесмени. Сред тях е Венсан Болоре, който контролира телевизионния канал CNews, радиостанция, седмично списание и неделен вестник.

Според „Репортери без граници“ това води до риск мнението да измести фактите. Критиците предупреждават за намаляване на плурализма и увеличено политическо влияние.

Германия: атаки срещу общественото финансиране

В Германия крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (AfD) също атакува обществените медии. Партията ги обвинява в пристрастност и настоява за намаляване на таксата, която плаща всяко домакинство.

AfD дори заявява, че иска да прекрати сегашния модел на обществено излъчване. В някои източни провинции партията вече достига около 40% подкрепа.

Критиците предупреждават, че това не е просто реформа. Според тях става дума за опит да се отслаби независимата журналистика и да се замени с политически удобни послания.

Полша: пример за политизирани медии

В Полша националистическото управление на „Право и справедливост“ превърна обществените медии в инструмент на властта. След смяната на правителството през 2023 г. новите управляващи предприеха рязка реформа.

Телевизия TVP беше поставена под административен контрол. Новинарският канал беше спрян временно, а основната емисия получи ново име.

Въпреки това медийната среда остава силно поляризирана. Според ОССЕ промените не са успели напълно да гарантират безпристрастност.

Общият модел

Според Федерацията на европейските сценаристи този подход следва ясна логика. Той включва дискредитиране на журналистиката, натиск върху критици, концентрация на медийна собственост и овладяване на регулаторите.

Крайната цел е контрол върху публичния разказ и върху начина, по който обществото възприема реалността.

Самият Венсан Болоре отрича подобни обвинения. Той заявява, че е „удобна мишена“ за елита. „Ние не се подчиняваме. Ние сме свободни. И затова не се харесваме“, казва той.

Според наблюдатели това не са изолирани случаи, а част от по-широк модел. Натискът върху журналисти, концентрацията на медийна собственост и атаките срещу обществените медии променят начина, по който обществото получава информация. В крайна сметка залогът не е само контролът върху медиите, а самото разбиране за демокрация и плурализъм в Европа.