Коритаров пред Фрог: Смайващ е изборът на Кунева, гласуваха един път за две неща

Точка първа беше освобождаването на досегашния министър на образованието Тодор Танев от заемания пост. Точка втора гласеше: Избира Меглена Кунева за министър на образованието. Не само от чисто формална, но и от дълбоко логическа гледна точка, двете позиции - освобождаването на Тодор Танев и избирането на Меглена Кунева са абсолютно различни по ситуиране и възможност да се гласува. При първият случай гласуването на оставката на Танев е израз на отношение на депутатите към волята му да подаде оставка и възможността поста министър на образованието да бъде освободен с оглед заемането му от друг титуляр.

Съвсем нормално е, когато се гласува за освобождаване, да има много по-различна конфигурация на вота и да има съвсем различна политическа логика. Едновременно с това гласуването за нов титуляр е израз на отношение към волята на премиера и качеството на неговото предложение за бъдещ министър, програмните намерения и компетентността на бъдещия министър, политическата функционалност и целесъобразност на подобен избор. Това е нещо съвсем различно от гласуването на оставката. От тази гледна точка се получи един куриоз-гласуват един път за две неща. Нека да се замислим. Да допуснем, че предложението за Кунева не беше прието. С това проекторешение с две точки, гласовете „против” и „въздържали” се бяха повече от гласовете „за”. Ако се беше случило такова нещо, Кунева нямаше да бъде избрана. Следва ли, че Танев нямаше да бъде освободен и дефакто щеше да бъде избран в скрита форма отново за министър, след като решението е едно и също.

Дори си мисля, че това е акт, който може да бъде адресиран към съответен компетентен орган. Не съм сигурен дали трябва да е Конституционния съд, но във всички случаи институция, която наблюдава за законосъобразност на актовете на парламента. Гледах с изумление и не вярвах, че нито един народен представител, между които и юристи, не се сети и не пожела да постави този въпрос. Смайващо е това, което стана. Да не говорим за политическите измерения на този избор. Защото министър на образованието, като символика, трябва да има не по-малка консолидираща роля от тази на президента. Ако той обединява нацията чрез символиката на държавен глава, то един министър на образованието трябва да бъде обединител чрез смисъла на образованието като национална кауза за тази страна. И вместо да обедини, кандидатурата на Кунева направи така, че се противопоставиха дори групите от управляващото мнозинство.