По думите му, намаленията са част от стандартна политика за привличане и задържане на клиенти.
„Това е стандартна политика за привличане на клиенти, както и за задържане на клиенти, за подкрепа на тяхната лоялност и на тяхната покупателна способност“, заяви той.
Вълканов отбеляза, че при сравненията с гръцкия модел има съществена разлика.
„Идеята на тази кошница беше изцяло търговецът да поеме разликата в цената, т.е. отстъпката. Но когато се прави съпоставка с Гърция, там, между другото, участват и производителите, и доставчиците. Там се прави едно общо джентълменско споразумение, че всеки ще поеме своя справедлив дял от намалението и това няма да бъде за сметка на качеството. Тук не беше така“, обясни той.
Според него част от последните промени в законодателството създават предпоставки за ограничаване на конкуренцията.
„С текстовете, които касаят отстъпки, промоции, с текстовете, които касаят близките надценки в една и съща стокова група, на практика се създават предпоставки за задържане на цените, за увеличаване, за намаляване на потребителския избор. Тоест, с едната ръка се прави нещо, което би трябвало да е жест към потребителя, с другата ръка се прави нещо, което ограничава конкуренцията и намалява потребителския избор“, каза Вълканов.
Той даде пример с новите изисквания за разликите в надценките в рамките на една стокова група.
„Примерно в една стокова група, било сирене, било кашкавал, ще има изискване вече да няма разлика от повече от 10% в надценките между различни продукти. Във всяка една стокова група може да има 50, 60, 100 продукта, които представляват отделни марки, имат отделно брандиране и отделен маркетинг. Нормално е да има по-широки разлики в цените и в надценките“, посочи Вълканов.
