Космически хакерски атаки: Новата заплаха, за която се готви Европа

Това е част от по-широките усилия на ЕС да подсили сателитната си сигурност заради нарастващите геополитически напрежения. В миналото сателитите се разглеждаха като техническа инфраструктура, но кибератаката срещу Viasat през 2022 г., съчетана с инвазията на Русия в Украйна, промени това. Сателитите вече са изключително важни за функционирането на съвременния свят и стават все по-чести цели за шпионаж, саботаж и електронни атаки.

Затова европейските държави бързат да намалят зависимостта си от чужди технологии и да укрепят критичната инфраструктура, включително чрез нови закони и инвестиции в наземни станции. Проблемът е видим – около 80% от космическия трафик се изтегля в Шпицберген, където станцията разчита на един подводен кабел, който е уязвим. Именно затова се изгражда допълнителна станция в Гренландия.

Най-важният проект за Европа на това поле е IRIS² – сателитно съзвездие за сигурна и криптирана комуникация. То трябва да замести част от сегашните апарати, които са зависими от американската система Starlink. Планът включва 18 сателита в ниска и средна орбита, които да осигурят бърза и защитена връзка, но реалното им пускане ще отнеме поне четири години.

В същото време европейските държави работят за по-добра координация на киберзащитата и космическата сигурност, като изграждат специални командвания. Фрагментацията на индустрията и липсата на ясни стандарти обаче усложняват защитата на сателитите, а експертите предупреждават, че решенията за киберсигурност на Земята не могат просто да се прехвърлят в космоса.