Криза във Франция: Съюзници на Макрон го призовават да подаде оставка или да свика избори

Първият му премиер, Едуар Филип, призова Макрон да се оттегли, изразявайки разочарование от продължаващия хаос, определян като един от най-тежките от създаването на Петата република през 1958 г. Филип, който е премиер от 2017 до 2020 г. и лидер на партия, съюзена с Макрон, заяви, че президентът трябва да свика предсрочни президентски избори след приемането на бюджета за 2026 г.

„Времето е от решаващо значение. Не можем да продължаваме още 18 месеца по този начин – това вреди на Франция“, каза Филип, който според социологическите проучвания е сред най-вероятните кандидати за наследник на Макрон в центъра.

Бившият премиер Габриел Атал, най-младият в историята на Франция, също се дистанцира от президента. Той заяви, че след като Макрон е „изгорил“ петима премиери за по-малко от две години, „е време да се опита нещо друго“. Атал, който в момента ръководи основната пропрезидентска партия, критикува „упоритото желание на Макрон да запази контрол“.

Кризата ескалира, след като Себастиен Льокорню, назначен за премиер само преди 28 дни, подаде оставка заедно с новия си кабинет, просъществувал едва 14 часа. Въпреки това Макрон го натовари с последен опит да проведе преговори с политическите сили и да изгради „платформа за стабилност“ до сряда вечер.

Основната опозиция – крайнодясната „Национален сбор“ (RN) – отказа участие в разговорите. Партията, която според социологическите проучвания би се представила най-добре при евентуални избори, заяви, че „поредните безсмислени преговори вече не целят да защитят интересите на французите, а само на президента“.

В редакционна статия „Льо Монд“ нарече ситуацията „трагична фарсова драма“ и поредно доказателство за разпадането на втория мандат на Макрон. Според изданието цялата френска политическа класа е „неспособна да се издигне до предизвикателството“, като вместо да търси компромис, се подготвя за президентските избори през 2027 г.

Кризата се задълбочава повече от година – от предсрочните парламентарни избори през 2024 г., свикани след успеха на крайната десница на евровота. Те оставиха Франция с раздробен парламент от три почти равни блока – левицата, крайната десница и центристкия съюз на Макрон, без стабилно мнозинство.

Сред възможните сценарии президентът може да върне Льокорню на поста, да назначи технически премиер без партийна принадлежност – осмия за мандата му или отново да разпусне парламента и да свика избори.

Макрон досега се въздържаше от нов вот, тъй като прогнозите сочат, че отново би получил разделен парламент, но намекна, че може да го направи, ако последният опит за споразумение се провали. Той обаче категорично отказва да подаде оставка преди края на мандата си през 2027 г.

Призивите за предсрочни избори дойдоха не само от негови бивши съюзници, но и от опонентите му. Лидерът на RN Жордан Бардела заяви: „Призовавам президента да чуе страданието на страната, да излезе от изолацията си и да разпусне парламента. Французите трябва сами да изберат своето мнозинство.“

Кризата се разгръща на фона на задълбочаващи се финансови проблеми – Франция има третия най-висок дълг в ЕС и бюджетен дефицит почти двойно над позволения таван по европейските правила.

Себастиен Льокорню вече влезе в историята като най-кратко управлявалият премиер на Франция, петият от преизбирането на Макрон през 2022 г. и третият след разпускането на парламента през 2024 г.