Фон дер Лайен определи случилото се като нова степен на ескалация на територията на Европейския съюз.
„Лайпциг бележи нова ескалация на територията на Европейския съюз, която пряко се приписва на Русия. Но това е част от по-широк модел на все по-опасни инциденти“, заяви тя в Брюксел на съвместна пресконференция с генералния секретар на НАТО Марк Рюте.
По думите ѝ, ако атаката беше успяла, щетите можеха да бъдат огромни и да има човешки жертви.
„Европейците са изправени пред една сурова истина – това е новото нормално“, каза председателят на Европейската комисия. Според нея ЕС трябва да реагира по-бързо и по-ефективно на все по-рисковите действия, приписвани на Москва.
„Всекидневната инфраструктура“ вече е част от фронтовата линия
Предупреждението на Фон дер Лайен излиза извън конкретния случай в Германия. Според нея Европа трябва да промени начина, по който разглежда защитата на гражданската си инфраструктура.
Летища, транспортни системи, енергийни съоръжения и други обекти от всекидневието трябва да бъдат защитавани с разбирането, че могат да се превърнат в мишени.
„Намираме се в нова ера на европейската сигурност“, заяви тя.
ЕС вече разполага с екипи за бързо реагиране при хибридни атаки. Брюксел обсъжда и допълнителни санкции срещу Русия. В сряда европейските външни министри се събраха на неформална среща в Ирландия, на която една от основните теми беше отговорът на инцидента в Лайпциг.
Марк Рюте също предупреди, че заплахата вече не се ограничава до войната срещу Украйна.
По думите му Русия действа „все по-безразсъдно“, а рискът се разпростира и върху територията на европейските държави и НАТО.
„Опасността, която представлява Русия, е ясна“, заяви генералният секретар на Алианса. Той подчерта, че Москва не трябва да очаква подобни действия да разединят съюзниците или да прекратят подкрепата им за Украйна.
„Нашето единство остава непоклатимо“, каза Рюте.
Дрон с експлозиви край украински товарен самолет
Случаят, предизвикал новата реакция на ЕС и НАТО, е от 4 август. На летище Лайпциг/Хале беше открит дрон с експлозиви в близост до украински товарен самолет. Устройството беше обезвредено и няма пострадали.
На 1 септември германското правителство официално обяви, че смята Русия за отговорна.
Вътрешният министър Александър Добриндт заяви, че средствата и начинът, използвани при операцията, са познати от други хибридни действия, които германските власти свързват с Русия.
„Германското правителство стига до заключението, че Русия е отговорна за хибридната атака в Лайпциг на 4 август“, каза той.
Външният министър Йохан Вадефул постави инцидента в по-широк контекст. Според него той е част от продължителна поредица от опити за дестабилизация, дезинформация, заплахи, саботаж и агресия срещу Европа.
След разследването Берлин обяви ответни дипломатически мерки. Германия нареди да бъде закрито руското консулство в Бон и прекрати споразумението, което позволяваше дейността на Руския дом в Берлин.
Русия отхвърли обвиненията. Руското посолство в Германия ги определи като неоснователни и обвини Берлин в безпрецедентна ескалация на двустранните отношения. Москва предупреди, че ще отговори на предприетите мерки.
Калас: Белезите са на „държавно спонсориран тероризъм“
Още по-остро се изказа върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас.
„Всичко носи белезите на държавно спонсориран тероризъм“, заяви тя преди срещата на външните министри в Уиклоу, Ирландия.
Според нея основният въпрос вече е как Европа трябва да отговори.
ЕС и редица държави членки извикаха руски дипломатически представители за обяснения. Сред тях са Белгия, Франция и Нидерландия.
Калас съобщи още, че ЕС подготвя санкционни предложения срещу около 1600 лица и организации, свързани с руския военнопромишлен комплекс. Тя уточни, че списъкът може да бъде разширен и че окончателни решения не се очакват на неформалната среща в Ирландия.
Германският външен министър Йохан Вадефул също заяви, че през следващите седмици ЕС ще работи по допълнителни санкции срещу руски лица.
Реакцията след Лайпциг показва и по-голяма промяна в европейското разбиране за сигурност. Заплахата вече не се разглежда само през бойното поле в Украйна или през възможността за пряка военна атака срещу държава от НАТО. Все по-голямо внимание получават операции под прага на открития военен конфликт – саботажи, кибератаки, дезинформация и удари срещу критична инфраструктура.
Именно това стои зад предупреждението на Фон дер Лайен за „новото нормално“: границата между гражданското всекидневие и европейската сигурност става все по-трудна за очертаване.
