50 години по времето на социализма се твърдеше, че българската икономика принадлежи на народа, каквото и да значи това. Изведнъж отделни хора станаха собственици и това в очите на хората изглежда несправедливо. Имаше две предприятия за олово и цинк. В Кърджали бе с по-голям потенциал. То попадна в грешни ръце и сега е развалина. Другото край Асеновград  попадна в добри ръце и днес то е водещо предприятие.  Биха могли да бъдат разгледани сделки, за които има съмнения. Това има репутационен смисъл, защото давностният срок е изтекъл. Това ангажира публичен ресурс.

Хората не трябва да сменят лева с евро. Левът е устойчив, мина през кризата и напрежението около КТБ. Послужи като добра котва. Спорът дали левът е подценен, е безсмислен.