След началото на войната западните лидери бяха уверени, че санкциите ще имат бърз и опустошителен ефект. Бившият президент на САЩ Джо Байдън дори прогнозира, че руската икономика ще бъде „съсечена наполовина“ и ще изпадне от водещите световни икономики. Това обаче не се случи.

След първоначалния шок през 2022 г. Русия увеличи рязко военните си разходи, което доведе до временен икономически подем. До 2025 г. страната се нареди като деветата по големина икономика в света, изпреварвайки Канада и Бразилия. Този растеж обаче изглежда изчерпан. През 2026 г. стават все по-очевидни признаците, че руската икономика губи инерция. Ръстът на БВП се забавя рязко на фона на понижаващите се цени на петрола – ключов източник на бюджетни приходи – и дългосрочни демографски проблеми, които досега бяха прикривани от военните разходи.

Международният валутен фонд вече понижи прогнозите си за растежа на Русия до едва 0,6% за 2025 г. и 0,8% за 2026 г. – най-ниските стойности извън пандемичния период и сравними с рецесията след анексирането на Крим през 2014 г. В същото време приходите от износ на петрол и газ намаляват значително. Делът им във федералния бюджет е спаднал от около 40% през 2022 г. до приблизително 25% през 2025 г. Цената на руския сорт „Урал“ се е понижила от близо 90 долара за барел в началото на войната до около 50 долара в края на миналата година, а санкциите продължават да ограничават достъпа до пазари.

Макар Китай и Индия да увеличиха покупките си след началото на конфликта, тези обеми остават далеч под нивата на предвоенната търговия с Европа. Индия дори започна да свива вноса – под натиска на търговски заплахи от САЩ, а вчера пое ангажименти за допълнителни ограничения на доставките от Москва.

Наред с това Русия е изправена пред сериозна демографска криза. Населението на страната намалява устойчиво от 2019 г. насам заради ниска раждаемост, военни загуби и емиграция. В резултат недостигът на работна ръка се задълбочава, въпреки рекордно ниската безработица от около 2%.

За да запълни бюджетните дупки, Кремъл повиши корпоративния данък, въведе по-високи ставки за доходите и увеличи ДДС до 22% от началото на 2026 г. – ниво, по-високо от това в САЩ, Великобритания, Франция и Германия. Всичко това се случва на фона на продължителна висока инфлация, която оскъпява основните стоки.

Военните разходи остават изключително високи – над 7% от БВП – но темпът на нарастването им вече се забавя. Според експерти Русия ще успее да финансира войната в краткосрочен план чрез нови данъци, дълг и печатане на пари, но икономическата цена става все по-тежка.

Социологическите данни показват и промяна в обществените нагласи, продължава изданието. Оптимизмът, който се появи в първите години на войната, започва да отслабва, като все повече руснаци смятат, че икономическата ситуация се влошава.

На този фон Кремъл за първи път от месеци се съгласи на нови мирни преговори с Украйна, провеждани с посредничеството на САЩ. За Киев това е ключов сигнал: руската военна икономика показва признаци на изтощение и този модел не може да се поддържа безкрайно.