В изказване пред лондонския мозъчен тръст Chatham House Бирол посочва, че страните членки на МАЕ могат при нужда да освободят допълнителни количества от своите стратегически петролни резерви, както вече са направили през март. По думите му до 80% от общите резерви на агенцията все още не са използвани.
Въпреки това той предупреди, че докато запасите намаляват, нови значими доставки от Близкия изток не постъпват, а търсенето расте заради летния сезон.
„Това може да се окаже трудно и може да влезем в червената зона през юли-август, ако не видим подобрение“, акцентира Бирол, като добавя, че „никога не е виждал толкова дълга и тъмна сянка на геополитиката“ върху енергийния сектор.
Едновременно с това той изразява опасения, че крайни политически сили в Европа могат да използват предстоящата инфлация, за да представят ситуацията като провал на политическите системи, въпреки че цената на петрола се определя на международните пазари.
Според него настоящият петролен шок е по-сериозен от три предишни кризи – през 1973 г., 1979 г. и кризата от 2022 г., след руската инвазия в Украйна. Той изчислява, че около 14 милиона барела петрол дневно липсват от пазара заради прекъсванията.
Бирол смята, че възстановяването на производството в Близкия изток ще отнеме поне година, включително в страни като Обединените арабски емирства. Държави, силно зависими от петролни приходи като Ирак, може да се окажат неспособни да реинвестират в сектора в продължение на години.
По думите му репутацията на Близкия изток като стабилен доставчик на енергия е сериозно увредена, което ще доведе до по-високи цени за доставки от по-сигурни източници, както и до ускорен преход към възобновяема енергия.
Бирол прогнозира, че много правителства ще преразгледат енергийните си стратегии през следващите години и ще търсят нови източници за внос на горива, като допълва, че ще се засили интересът към възобновяеми източници, ядрена енергия и в по-малка степен въглища, както и към по-икономически изгодно вътрешно производство.
Предупреждението идва на фона на напрежение около преговорите между Иран и САЩ, като посредническите усилия на Пакистан буксуват. Дипломатическите опити за пробив са в застой, а планирана визита на военния ръководител на Пакистан в Техеран е била отложена.
В същото време върховният лидер на Иран заяви, че страната няма да допусне изнасяне на запасите си от високообогатен уран към трета държава. От американска страна Доналд Тръмп даде противоречиви сигнали относно бъдещо споразумение, като заяви, че САЩ „нямат нужда“ от този материал, но ще настояват той да не остава в Иран.
Паралелно с това Техеран обяви създаването на орган, който да контролира корабоплаването през Ормузкия проток. Представители на Обединените арабски емирства определиха тези планове като нереалистични и част от опит за налагане на нова ситуация в региона.
