Магнитни бури ни удрят през ден през септември

Въпреки че в момента Слънцето "дреме", изригвания има, макар и с по-малка сила, пише в. "Стандарт".  Тези, които все още се тресат от нерви заради предупрежденията на американската космическа агенция НАСА, че в края на месеца се очакват силни геомагнитни бури, могат да отдъхнат. През последните дни учените смекчиха прогнозите си и отложиха опасността най-рано за ноември.
 

Хората напоследък много се притесняват от увеличената слънчева активност, но място за паника няма, коментира доц. Борис Комитов от Института по астрономия с НАО "Рожен" към БАН и  ръководител  на проект "Хелиотараксия - Център за слънчев и слънчево-земен мониторинг-Ст. Загора". По думите му в момента Слънцето се намира в така наречената яма на Гневишев - временно затишие на неговата активност между два пика, което продължава обикновено между 14 и 18 месеца за отделните 11-годишни слънчеви цикли. В зависимост от това, кога ще свърши "почивката" на Слънцето, зависи дали ще има ледена зима или студена и дъждовна пролет, обясни специалистът.
 

В такава фаза на слънчевия цикъл като "ямата на Гневишев" преобладават слаби слънчеви изригвания и това благоприятства по-устойчивото и сухо време. Късната есен обаче може да ни поднесе неприятни изненади заради вторичния пик на 11-годишния слънчев цикъл, който предстои да настъпи до няколко месеца, но не по-рано от ноември-декември, предупреждава доц. Комитов. Причината е, че с вторичния пик ще започне и сезонът на слънчевите "мегаизригвания" в настоящия 11-годишен цикъл и той ще продължи макар и все по-затихващ почти до неговия край към 2019 г. Това са слънчеви изригвания с мощностен клас, равен или по-голям от Х9. Ако обаче Слънцето реши да си "подреме" още няколко месеца, вторичният пик може да се отложи чак до пролетта, дори лятото, обясни експертът. В такъв случай зимата ще бъде мека и суха, а пролетта - студена и дъждовна.
 

Доц. Комитов уточни, че Слънцето активизира дейността си на 11-годишен период. Последният цикъл, известен като 24-и цюрихски цикъл, е започнал през октомври-ноември 2008 година и е достигнал главния си максимум  през ноември 2011 г. Вторият пик обаче макар и по-малък крие повече рискове за човешкото здраве и почти цялата ни техническа инфраструктура именно защото е свързан с началото на фазата на  слънчевите "мегаизригвания". Те понякога водят до  увеличаване на естествения радиационен фон.
 

Мегаизригванията могат да изкарат от строя част от техниката и нанесат сериозни щети на националните икономики в световен мащаб. Подобно нещо се е случило на 11 март 1989 г., когато за 2 часа спира тока в Канада и някои американски щати. "Квебекският инцидент" носи щети в размер на 9 млрд. долара само за 2 часа, изтъква доц. Комитов. Той допълва, че на 28  октомври 2003 г. заради мегаизригване от мощностен клас X17.2 се получили нарушения в подаването на електроенергия в над 50 страни, а 1/3 от комуникационните спътници излезли от строя, блокирали много джиесеми и интернет връзки.