РС Македония в капана на Мицкоски: Между антибългарската реторика и пътя към ЕС

Няма ново предложение от Брюксел

Посещението на Антониу Коща в Скопие беше част от дипломатическата му обиколка в страните от Западните Балкани. То обаче не донесе нов механизъм за отблокиране на европейската интеграция на Северна Македония.

Посланието беше ясно: страната трябва да изпълни вече поетия ангажимент. Това означава промени в конституцията, с които българите да бъдат вписани сред останалите общности.

„Онова, което е било договорено през 2022 година, трябва да бъде изпълнено и нищо повече от това“, заяви Коща.

Така Брюксел отново потвърди, че не разглежда въпроса като нов двустранен спор между София и Скопие. За европейските институции това вече е част от преговорната рамка на Северна Македония с ЕС.

Българската позиция е европейско условие

В Скопие темата за българите в Конституцията често се представя като натиск от България. След френското предложение от 2022 г. обаче условието за вписване на българите вече не е само българска позиция. То е част от европейската рамка.

Това силно ограничава възможностите на правителството на Християн Мицкоски да търси предоговаряне. За да има промяна, тя би трябвало да мине не само през София, а и през целия Европейски съюз. Засега няма знак, че такава готовност съществува.

Новото българско правителство също няма причина да отстъпва от вече договорената позиция. За София вписването на българите в конституцията е минимална гаранция, че правата им ще бъдат признати на институционално ниво.

Скопие настоява за гаранции

Правителството на Християн Мицкоски продължава да твърди, че не може да пристъпи към конституционни промени без допълнителни гаранции за европейския път на страната.

„Няма цена, която да ни накара да влезем в авантюра, без същевременно да знаем, че тази авантюра ще има сигурен край“, заяви Мицкоски.

Тази позиция има вътрешнополитическа логика. Управляващите в Скопие не искат да изглеждат така, сякаш правят отстъпка под натиск от България. Проблемът е, че Брюксел не приема условието като отстъпка, а като вече поет ангажимент.

Така македонското правителство се оказва в сложна ситуация. То декларира подкрепа за членството в ЕС, но отказва да направи стъпката, която според ЕС е необходима за началото на преговорите.

Опозицията иска референдум

Опозиционният Социалдемократически съюз на Македония настоява за референдум. Според партията гражданите трябва да изберат дали страната да продължи към ЕС, или да остане в изолация.

Лидерът на СДСМ Венко Филипче заяви, че вече е станало ясно, че няма допълнителни гаранции и няма нови условия. По думите му единственото реално изискване са конституционните промени.

Това поставя управляващите под натиск. Ако отхвърлят референдум, ще бъдат обвинени, че блокират европейския път. Ако го приемат, рискуват темата отново да се превърне в кампания за идентичност и противопоставяне с България.

Спорът все повече става вътрешнополитически

Години наред Скопие представяше блокажа като проблем, създаден отвън – първо от Гърция, после от България. Днес тази теза става все по-трудна за защита.

Причината е, че ЕС говори почти със същите формулировки като София. Брюксел не предлага нова писта. Не говори за нови гаранции. Не поставя под съмнение договореното през 2022 г.

Така въпросът постепенно се измества. Той вече не е само дали България ще отстъпи, а дали Северна Македония има политическа воля да изпълни условие, което сама е приела като част от европейския процес.

В този смисъл основният блокаж вече изглежда по-малко външнополитически и все повече вътрешнополитически.

Докладите на Европейския парламент засилват натиска

Визитата на Коща съвпадна и с докладите на Европейския парламент за страните кандидатки. За Северна Македония оценките отново сочат липса на достатъчен напредък и забавяне на реформите.

Това е важен детайл. Дори конституционните промени да бъдат приети, те няма да решат всички проблеми на страната. Те само ще отворят пътя към същинските преговори.

След това Скопие ще трябва да покаже резултати в области като върховенство на закона, борба с корупцията, независимост на институциите, съдебна реформа и качество на администрацията.

Затова европейският път на Северна Македония не е блокиран само от спора с България. Но без решаването на този спор страната дори не може да стигне до етапа, в който реформите да започнат да се оценяват в пълния преговорен процес.

Българският въпрос не изчезва от дневния ред

За България темата има няколко измерения. Първото е защитата на правата на хората с българско самосъзнание в Северна Македония. Второто е изпълнението на поетите международни ангажименти. Третото е гаранцията, че езикът на омразата и дискриминацията няма да останат извън европейския контролен механизъм.

София настоява, че вписването на българите в конституцията не е максималистично искане, а минимална институционална стъпка. От българска гледна точка това е тест дали Скопие е готово да признае българската общност като част от обществото си.

Именно затова България едва ли ще приеме опит условието да бъде размивано, отлагано или заменяно с по-общи политически декларации.

Сравнението с други кандидати става неудобно за Скопие

Позицията на Северна Македония става още по-трудна на фона на останалите кандидати за членство.

Черна гора продължава да напредва в преговорния процес. Украйна и Молдова също се придвижват напред въпреки войната срещу Украйна и тежката геополитическа среда.

Този контраст поставя Скопие в неудобна позиция. Страна, която от години е част от процеса на разширяване, остава блокирана преди реалното начало на преговорите. В същото време други кандидати успяват да използват политическия момент и да преминат към следващи етапи.

Колкото повече време минава, толкова по-трудно ще бъде за правителството на Мицкоски да обяснява защо Северна Македония не напредва.

Времето работи срещу Северна Македония

Най-големият риск за Скопие вече не е само дипломатическият застой. Рискът е гражданите постепенно да започнат да възприемат европейската перспектива като празно обещание.

Това може да засили евроскептицизма, да увеличи политическата поляризация и да даде повече пространство на сили, които не виждат бъдещето на страната в ЕС.

В същото време младите хора все по-често търсят европейско бъдеще извън собствената си държава – чрез образование, работа и емиграция. Така блокажът вече не е само външнополитически проблем. Той се превръща в социален и демографски проблем.

Изходът остава същият

След посещението на Антониу Коща картината изглежда по-ясна, но не и по-лесна за Скопие.

Няма ново предложение. Няма нова формула. Няма сигнал, че България или Европейският съюз са готови да променят договореното през 2022 г.

За Брюксел следващата стъпка е известна – вписване на българите в конституцията. За София това е условие, което вече е станало част от европейския процес. За управляващите в Скопие то остава политически риск.

Именно в това е блокажът. Северна Македония твърди, че иска да върви към ЕС, но отказва да направи стъпката, без която този път не може да започне. Засега цената на това отлагане се плаща най-вече от самата страна.