Макроикономистът проф. Димитър Иванов: Имаме ли основания и аргументи за конвергентен доклад

"Ако правителството иска от ЕК нов конвергентен доклад, към този месец ние не сме готови за това, защото има 4 основни документа, които трябва да бъдат представени на ЕК. И това са нов Закон за бюджета – нямаме, ще има най-рано в края на февруари. Второ - да представим актуализирана средносрочна фискална прогноза, трето – данните за бюджетния дефицит да са не на касова основа, а на начислена. А проблемът ни е, че счетоводството и стандартите на отчитане са остарели. Фиксирали сме се върху касов дефицит, а защо МФ не минава към планиране на начислена основа", попита макроикономистът.

Според него приемането ни в еврозоната не е въпрос "да попълним 5 квадратчета, критерии, и да кажем, че ги изпълняваме":

"Оценката ще бъде направена след анализ на една комплексна икономическа, финансова и социална картина на България, на устойчивостта. ЕК няма да ни оцени. И се учудвам на БНБ - да заяви "България изпълнява последния критерий за еврозоната". А в по-дългосрочен период - моето обективно мнение е и призовавам за реализъм и честност към българските граждани, че ще ни оценят по-цялостната финансова ситуация".

Проф. Иванов допълни, че изготвянето на бюджета за 2025 г. не е достатъчно, а това трябва да върви ръка за ръка с актуализирана програма за стабилизиране на публичните финанси до 2028 г.

"Ако това го няма, догодина пак ще дискутираме колко е дупката в бюджета", предупреди той.

Проф. Димитър Иванов анализира и данните на Евростат за България и еврозоната: "Най-голямо увеличение на брутния държавен дълг спрямо БВП има България. Скоростта на нарастване на дълга е най-голяма в сравнение с всички страни в ЕС. Това означава, че нашият икономически растеж, неговият темп, се дължи на вземани дългове, а не на вътрешни, генериращи сили на икономиката. Имаме растеж, помпан от кредити, повишени социални плащания и увеличени цени", посочи икономистът.

Относно политиката на Тръмп за налагане на мита и отсрочването им с 30 дни, проф. Иванов каза, че ЕС трябва да е внимателен.

"Идва в период на повишена политическа несигурност, Германия е на избори на 23 февруари. В зависимост от това ще са и търговските отношения между САЩ и ЕС и може допълнително да намали растежа на еврозоната с 0,3%, според анализатори", смята проф. Иванов.