Малкият остров в голямата игра: Как Палау се озова на фронтовата линия между САЩ и Китай

Разположен стратегически в западната част на Тихия океан, с население от едва около 17 000 души, този малък островен щат изведнъж се оказа на кръстопът между интересите на две глобални суперсили.

Архипелагът с военна стойност

Палау е част от т.нар. „Втора островна верига“ – група от острови, които американските стратези възприемат като естествена бариера срещу китайско военно влияние в региона. На острова вече има американски военни съоръжения – включително писти за военна авиация и новостроящи се радарни системи, които Вашингтон определя като „критични за наблюдението“ в региона.

Но с нарастващата стратегическа стойност идва и засилено внимание – не само от военни, а и от актьори, действащи под прикритие: бизнесмени, „инвеститори“, и мистериозни „туристи“, свързвани с китайски правителствени структури, като прочутия Обединен фронт за външно влияние на Китайската комунистическа партия.

Престъпност под палмовите дървета

С нарастващото присъствие на китайски бизнес интереси, Палау е свидетел на рязък скок в престъпността: наркотици, проституция, пране на пари и нелегален онлайн хазарт. Един от случаите – пренасяне на труп в куфар – звучи по-скоро като сценарий за филм на Скорсезе, отколкото реалност за тихоокеански рай.

Някои от тези дейности се свързват с хора, които едновременно поддържат близки връзки с палуански политици. Дарения към политици, срещи между местни лидери и китайски официални лица, както и сделки за наемане на земи в близост до американски бази подсказват за координирани усилия за влияние.

Сенаторът, който „не помни“

Един от най-колоритните герои в тази сага е президентът на Сената, Хоконс Баулес – човек с минало, включващо осъждане за трафик на хероин, и настояще, което включва приятелство с китайски бизнесмени, заловени с големи суми недеклариран кеш. Той твърди, че не си спомня случая. Разбира се.

Местният ресторант на неговото семейство се свързва с дейността на незаконни „масажни салони“, ръководени от китайци, както и с пратка метамфетамин, прехваната на летището в Манила. Но, както самият сенатор казва – „не е моя работа, а тяхна“.

„Скромни“ дарения и влияние

Американските разузнавателни доклади, с които разполага „Ройтерс“, твърдят, че десетки хиляди долари са били раздадени в брой от китайски лица на кандидати за изборни длъжности – включително на настоящия вицепрезидент. И макар такива дарения да са незаконни, местната прокуратура признава, че разполага единствено с анонимни сигнали. Или казано иначе: „всички знаят, но никой не може да докаже“.

Тайванският въпрос

Още една причина Палау да бъде мишена на Пекин е фактът, че страната е сред малкото, които все още поддържат дипломатически отношения с Тайван. Китай от години води системна кампания по отлъчване на съюзниците на Тайпе, и Палау е един от последните бастиони.

Американските интереси – семейни по наследство?

Разбира се, и Америка не стои със скръстени ръце. Фамилията на президента Сюранджел Уипс Джуниър е спечелила десетки договори с американското Министерство на отбраната – на стойност около 6 милиона долара. Това го прави вероятно най-големият местен бенефициент от присъствието на САЩ.

Тихият фронт на новата Студена война

Палау може и да няма армия, но се е превърнал във важен пион в една глобална игра, в която залогът е контролът над Тихия океан. От едната страна е Китай, с добре познатата си стратегия за влияние чрез „подаръци“, строителни проекти и тихо проникване. От другата – САЩ, които укрепват бази и печелят договори, понякога дори чрез семейни връзки.

А посред всичко това, 17-хилядното население на Палау е принудено да живее в свят, в който истинските битки вече не се водят с пушки и кораби, а с куфари пълни с кеш, „масажни салони“ и дипломатически усмивки.