Манол Глишев: Защо не говорим за слона в стаята?

Нима има изненадани?

На първо място е необяснима демонстративната изненада на ДБПП от номера на г-жа Габриел. Да, разбира се, представителка на ГЕРБ и партийно пряка подчинена на Бойко Борисов си позволи да предаде на президента лист с имена на хора, които до последно не са били сигурни дали ще бъдат министри или не. Не всичко е било уговорено – и следователно нищо не е било уговорено. Сега тези хора не знаят дали да приемат донякъде унизително наложените им постове или да ги отхвърлят. Ако приемат, те се съгласяват с очевидно извиване на ръце. Ако откажат – губят всякаква тежест и ще бъдат изкарани виновни за края на (не)коалицията. А от ГЕРБ просто ще последва свиване на рамене и ехиден коментар в триумфалистко-дебелашкия стил на Борисов. Нима това трябва да учудва някого? Нима Борисов и партията му някога са били други? Нима не е имало достатъчно предупреждения към ДБПП през всичките тези девет месеца? Хайде, моля. Позата на ощипани девици не отива на уж божем вече опитни политици като Христо Иванов. Впрочем, Иванов някога беше министър на правосъдието в един от вечните кабинети на Борисов и би трябвало да си спомня омразата на банкянския вожд към всякакви идеи за съдебна реформа. Така че поне авторът на този текст искрено отказва да вярва в изненадата на демократите.

Войната в Украйна – невидимият слон в стъкларския магазин

На второ място – докато разговорът, ахканията, охканията и обяснителните режими продължават, от ГЕРБ с половин уста си признават нещо, за което демократите сякаш не смеят да обелят и дума. Става дума за министъра на отбраната в оставка проф. Тодор Тагарев. Не е никаква тайна, че той е силен български „ястреб“, настроен активно проукраински. В проруските среди Тагарев дори е наричан с полуподигравателното-полупочетно прозвище „Тагаренко“. От гледна точка на обективните български интереси всичко това е повече от добре. Но от гледна точка на доста, хм, меките евроатлантици в ГЕРБ Тагарев е огромно неудобство. Този министър назначава също проукраински директори на оръжейните ни заводи. Той настоява за изпращане на още и още техника, експлозиви и оръжие в Украйна. Той предупреждава, че Русия се подготвя за война с НАТО-вски държави (и тук той следва датското и естонското правителство, които се позовават на разузнавателните си източници). Добре, но за ГЕРБ всичко това е проблем, защото години наред милиардни инвестиции в уж турския, а реално руски поток, прясно изтеклата в руски интерес пътна карта (по вина на ГЕРБ) и незабравимия бисер на Борисов за платноходките в Черно море правят непоносим действителния, а не само декларативен евроатлантизъм на Тагарев. Делян Добрев от ГЕРБ между другото вметна сутринта на 19 март: „един Тагарев не може да е причина да нямаме правителство“. На политически език обаче това означава, че именно Тагарев е причината за сегашния шумен (полу)развод в (не)коалицията. На 20 март самият Борисов също мимоходом спомена Тагарев – ето, ГЕРБ отстъпват за всичко, но не могат и за този конкретен министър. Следователно не става дума нито само, нито дори главно за регулатори, други кабинетни кресла, някаква обида или извинения. Става дума за зависимостите на ГЕРБ и в частност на Борисов към довчерашните руски приятели и партньори. Прекалено много евросредства са изтекли през годините към Русия… чрез правителствата на Борисов. Все нещо е ще да полепнало по чекмеджетата. И резултатът е продължаваща готовност да се действа срещу най-големия руски проблем в България. Тук интересите на България отстъпват пред партийните… и личните. Дори евентуалните тревоги от задействане на американския закон „Магнитски“ не плашат Борисов толкова, колкото разнообразните средства, към които руският външен натиск може да прибегне. Шантажите и изтичането на неудобна информация са най-малкият проблем. Защото понякога Русия стига и до напълно случайни инциденти, падане от високи етажи, тютюнопушене на опасни места… Ето защо евроатлантизмът на Борисов винаги ще е много, много умерен.

Става дума за външна политика

Досадно е да се посочва очевидното, но в момента на около 500 км от България тече изтребителна война. Всяка политика е подчинена на външните условия. Европа, към която се опитваме да принадлежим, е настръхнала. Крим е срещу нашия бряг и е под окупация. Приднестровието е още по-близо до нашата част от Добруджа и тамошните международно непризнати власти поканиха Путин да им дойде на помощ. В тила ни колебливата в ориентацията си Сърбия още се оглежда към Косово и Босна. Франция е на крачка от това да изпрати хора от Чуждестранния легион по украинските бойни полета. У нас все още има руска въоръжена охрана в Росенец. В Русия местният диктатор току-що предвидимо спечели поредните „избори“. Америка временно намалява международните си ангажименти (и това коства човешки животи на украинските ни приятели) докато мине президентската надпревара отвъд океана. Всичко това моментално се отразява на множество нации, сред които – и българската. Нашите интереси, нашето оцеляване като независима държава е в плен на огромни събития и процеси, които обаче се оценяват от политиците ни единствено през призмата на техните лични амбиции и страхове. Борисов, Габриел и дребните лидери на ДБПП са наясно какво изисква от тях сегашният опасен исторически момент… но не могат да говорят за това. Боя се, че дори не могат да го осмислят.

Почти добрата новина

Може би ДБПП ще осъзнаят, че не искат да изпуснат изцяло бани… извинявам се, възможността да са полезни на България. Може би те все пак ще поемат срамежливо протегнатата ръка на Бори… искам да кажа, на г-жа Габриел. Може би мило ще се извинят, а тя също толкова мило ще приеме извинението. Може би все пак няма да имаме нито правителствена смяна в полза на ДПС, нито поредните предсрочни парламентарни избори, даващи нов лост за съмнително управление в ръцете на проруски настроения ни президент. Може би все пак ДБПП ще прежалят проф. Тагарев и ще приемат с известно чувство на гузно облекчение една намалена, но все пак реална порция от властта. Понеже и те са националноотговорни. Така и руското посолство ще е щастливо, и евроатлантизмът ще е цял. Е, да, разбира се, вероятно пратките българско оръжие и техника за Украйна ще намалеят, но пък ще продължим светлия си и всепобеден път към сухоземния Шенген, еврозоната и… не, да не очакваме чак реформа в националните служби за сигурност. Да не очакваме толкова много от Борисов, а камо ли – от ППДБ. Но една умерена надеждица винаги е добре дошла. Да гледаме позитивното!

За FrogNews

Манол Глишев