Манолова: На евроизборите хората ще могат дори да сменят водача

Това заяви зам.-председателят на НС и председател на Временната комисия за обсъждане и приемане на нов Изборен кодекс Мая Манолова в ефира на Дарик радио. Тя подчерта, че предложението преференцията да бъде чиста, тоест да може да се смени и водачът на листата, е било направено от КБ.

„Тоест, дори и лидерът ни Сергей Станишев поема риска да не се ползва със защитата, предвидена при другите видове избори, а да играе съвсем честно на предстоящия евровот“, подчерта председателят на Комисията.

Манолова обясни, че за първи път бюлетините ще се печатат като ценни книги, в кочани и с номера, като този процес ще бъде под контрола на Министерство на финансите. „Ще има контрол за това колко бюлетини се напечатват и по какъв начин се разпространяват. Важни са и номерата на бюлетините, защото ще може да се прави съпоставка, дали избирателят е гласувал с бюлетината, дадена му в секцията. С тази мярка няма да има смисъл да се дават предварително попълнени бюлетини извън секциите за гласуване, защото официалните са с номера“, обясни тя.

На въпрос, свързан с идеята за уседналостта при гласуване, Мая Манолова посочи, че смисълът от това е само хората, живеещи в ЕС да могат да гласуват за евроизбори, защото те са част от процесите в зоната и те са тези, които би трябвало да определят случващото се в Европейския съюз.

„Това означава, че българите извън ЕС няма да могат да гласуват за евродепутати. Смисълът на това се изразява в аргументите, които са в посока на това, че все пак се формират органи в съюза и е нормално хора, които живеят в обединена Европа, да могат да изразят позицията си, защото са пряко свързани с промените в зоната. Докато при гласуване за национален парламент, няма никакви ограничения за хората, независимо къде живеят те, вътре или извън ЕС“, обясни тя.

С гласуването вчера и приемането на новия Изборен кодекс, посочи Мая Манолова, провеждането на евроизбори вече е възможно, но президентът има правомощия, които му позволяват да се опита да попречи на този процес, като например препятства избора на нова ЦИК, но не мисля, че подобна стъпка би работила в негов интерес.

„Президентът ще се запознае с документа в понеделник, когато той ще му бъде изпратен. В следващите осем дни, президентът ще има възможност да върне документа обратно в НС. Ако го направи, неговото действие може да се тълкува и като двоен аршин, тъй като предишният Изборен кодекс, известен като Кодексът Фидосова, не бе връщан“, подчерта тя.

Мая Манолова припомни, че БСП е била първата политическа сила, инициирала референдум след подписка, но посочи, че искането на президента за такъв е негово искане, а не на хората. Според нея желанието на президента за референдум за кодекса е било шокиращо, защото се е случило след осем месеца дебати.

„През изминалите месеци по работата върху кодекса, Росен Плевнелиев не се беше ангажирал с абсолютно никаква позиция по изборните правила. Той не е коментирал темата за необходимостта от промени с гражданите, защото хората идват и при нас, в парламента, и ние говорим по много и най-различни теми.

От друга страна, въпросите, които той предлага за референдум, като например електронното гласуване, много малко вълнува хората. Ако искаше да бъде актуален, трябваше да постави други въпроси. Например дали трябва да бъдат отзовавани депутати, а също и как да бъде избиран президентът“, изрази позицията си председателят на Комисията.

По повод агитацията на чужд език, Мая Манолова подчерта, че това е един от изкуствено раздуханите въпроси. „Признавам, че нашата парламентарна група нямаше как да подкрепи искането. То, макар да бе написано по начин, който не буди притеснение, а именно, че в случаите, в които се ползва чужд език за агитация, има и преводач на български, предвид подозренията, че това е някакъв опит да се легализира агитацията на турски език, искането бе отхвърлено, включително и с наша подкрепа.

Но нека да сме честни, досега в предизборните кампания, присъствалите и агитирали чужди политици, са го правили на език, различен от българския“, каза още председателят на Комисията.