Мъртви текстове мъчат наказателното право у нас

Наказателното право в последните години неоправдано се товари с очаквания, чието място не е в Наказателния кодекс (НК), заяви още магистратът.
 
Според него има текстове, които са твърде архаични,  както престъпленията срещу стопанството. Други нямат място в НК, а трети трябва да бъдат прецизирани, каквито например са текстовете, засягащи компютърните престъпления.

Грудев счита, че текстовете в НК трябва да са работещи, макар да е опасна е заблудата, че наказателното право може да реши всички проблеми. Така се увеличава работата, а самото наказателно право се намесва в сфери, които не са му работа, обясни висшият магистрат.

Според него текстовете, засягащи престъпленията по служба, са неадекватни и трудно доказуеми. Сега те се ползват, когато не може да се докаже присвояване или безстопанственост, отбеляза Груев.

Той цитира данни, които показват, че в германската провинция Бавария само 10.4 на сто от преписките в прокуратурата продължават с обвинителен акт към съда. Всички останали случаи се решават по друг начин - чрез алтернативни способи, за разлика от България.

Стремежът да се реши всичко с наказателното право води до такова натоварване, системата се задръства и така делата приключват бавно. В България погрешно се смята, че ако съдът не задържи някого под стража или прокурорът не го поиска, значи нищо не е свършено. Крайно време е да сме наясно към какво се стремим - леки или тежки наказания, бързо или бавно правосъдие. Наказанието не трябва да е тежко, а неизбежно, категоричен е Лазар Груев.

По думите му би трябвало да искаме повече ред в държавата и по-бърза реакция, когато някой престъпи закона и гаранция, че наказателният процес ще бъде открит и справедлив.