Изданието цитира генерал-лейтенант Гералд Функе, началник на Командването за осигуряване на Бундесвера, според когото прозорецът за действие е изключително тесен. В германските стратегически анализи 2028 г. се очертава като критична – момент, в който Москва може да е възстановила военния си потенциал след войната в Украйна и да постави на изпитание ангажимента на НАТО за колективна отбрана.

Основният работен сценарий предвижда ескалация в Балтийския регион, което автоматично би превърнало Германия в централен логистичен тил на алианса. Ролята на страната не се изчерпва с участие във военни действия, а включва осигуряване на транспорт, снабдяване и координация за съюзническите сили. Опасенията обаче далеч надхвърлят класическа фронтова линия.

Военните планират пълномащабна хибридна война – масирани кибератаки срещу транспортната инфраструктура, саботажи на енергийни обекти и активиране на спящи мрежи вътре в страната. Според Функе Германия трябва да е готова за „мащаб на насилие, невиждан от края на Втората световна война“, включително до хиляда ранени дневно.

Такъв сценарий би сринал военната здравна система само за дни. Петте специализирани военни болници в страната не биха могли да поемат подобен поток, което налага предварителна интеграция на цивилните лечебни заведения и обучение на медицински персонал за работа с бойни травми. В този контекст дори управлението на пандемията от COVID-19 се разглежда като далеч по-лека задача.

В отговор Берлин се връща към модели на „тотална отбрана“, разработвани по време на Студената война, когато всеки резервист и институция са имали ясно разписани роли. Провеждат се мащабни учения за противодействие на дронове, а паралелно се изграждат механизми за бързо пренасочване на ресурси от частния сектор. Плановете включват договори с железопътни и транспортни компании, които да осигурят вагони и камиони в рамките на 72 часа при криза.

Най-сериозната пречка обаче остава политическа. Обявяването на „състояние на отбрана“ изисква квалифицирано мнозинство в Бундестага – задача, усложнена от фрагментирания парламент и засилващото се влияние на проруски политически сили. Именно тази законодателна уязвимост се възприема като най-слабото звено в германската подготовка.

Затова ключовата цел за следващите месеци е не само военна, но и обществена – да се убеди обществото и бизнесът, че сигурността вече не е даденост, а процес, който изисква постоянни усилия, ресурси и политическа воля, пише „Таймс“ в заключение.