Между църковното пеене, деканството в Богословски факултет и патриаршеския престол - животът на патриарх Неофит

След завършване на основното си образование, през есента на 1959 г., е приет за ученик в Софийската духовна семинария при гара Черепиш. Курсът, на която завършва през 1965 г. От септември 1967 г. е студент в Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София, която завършва през 1971 г. От есента на 1971 до 1973 г. той е на богословска специализация в Катедрата по "Църковно пеене" при Московската духовна академия. От 1 септември 1973 г. е назначен за преподавател по източно-църковно пеене и за диригент на студентския хор при Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София, пише БТА.

На 3 август 1975 г. в Троянската света обител е постриган в монашество с името Неофит от българския патриарх Максим. На 15 август същата година патриарх Максим го ръкополага в йеродяконски чин, а на 25 март 1976 г. в столичния катедрален храм "Св. Неделя" - и за йеромонах.

От 30 септември 1975 г. Неофит е диригент на Софийския свещенически хор, а от 15 юли 1977 г. е и старши преподавател по източно-църковно пеене и богослужебна практика в Духовната академия в София, какъвто остава до края на 1980 г. По време на това негово служение, на 21 ноември 1977 г. в столичния катедрален храм "Св. Неделя", е въведен в архимандритско достойнство от патриарх Максим. От 1 януари 1981 г. до декември 1985 г. архимандрит Неофит е протосингел на Софийската митрополия. Като такъв, на 8 декември 1985 г. в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", е хиротонисан в епископски сан с титлата "Левкийски" и е назначен за втори викарий на Софийския митрополит.

От 1 декември 1989 г. епископ Неофит е ректор на Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София, а на 26 юли 1991 г. е избран и за първи декан на възстановения Богословски факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски". Този пост той заема до януари 1992 г.

На 27 януари 1992 г. е назначен за главен секретар на Светия синод и за председател на Църковното настоятелство при патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".

На 27 март 1994 г. е избран, а на 3 април същата година е и канонично утвърден за Доростолски и Червенски митрополит. От 17 декември 2001 г., по решение на Петия църковно-народен събор, Доростоло-Червенската епархия е разделена на Русенска и Доростолска епархия, а Неофит се титулува Русенски митрополит и наместник на възстановения Доростолски митрополитски престол.

На 2 декември 2008 г. Русенският митрополит Неофит получава званието "доктор хонорис кауза" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Званието му е връчено за цялостен принос в развитието на духовността в СУ и за активното му участие във възстановяването на Богословския факултет.

На 22 юни 2010 г. Негово Високопреосвещенство митрополит Неофит е удостоен от президента на България с ордена "Св.св. Кирил и Методий" - огърлие, "за особено значимите му заслуги за развитието на Духовната академия "Св. Климент Охридски", за приноса му за развитие на научно-просветителските връзки и взаимоотношения между източните и западните християни, и по повод неговата 65-годишнина".

На 24 февруари 2013 г., неделя, на Патриаршеския избирателен църковен събор в София, Русенският митрополит Неофит е избран за български патриарх и Софийски митрополит. Интронизацията на Негово Светейшество Неофит, като патриарх български, бе извършена още същия ден - 24 февруари 2013 г., в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".

Първата си света литургия, като Софийски митрополит, патриарх Неофит възглави на 10 март, неделя, 2013 г., в катедралния столичен митрополитски храм "Св. Неделя" в съслужение с архиереи и духовници.

Негово Светейшество продължи да е и временен наместник на Русенския престол до каноничния избор на новия Русенски митрополит Наум, състоял се в Синодалния параклис "Св. цар Борис" на 23 март 2014 г.

ФрогНюз