Мика Зайкова: Искаме да приличаме на Европа, но сме много далеч

Това заяви в ефира на бТВ икономистът Мика Зайкова, която заедно с Адриан Николов от Института за пазарна икономика коментираха темите колко пари са необходими на едно домакинство за нормален живот, как се определя линията на бедността и колко са работещит бедни у нас.

Данните, които коментираха икономистите са изнесени от КНСБ и показват, че 2 448 лева е издръжката на живот за семейство с двама възрастни и две деца. За година парите, с които трябва да разполага домакинството, са се увеличи с 87 лева. Чистата заплата за един възрастен не трябва да бъде под 1224 лева, а по думите на социалният министър Бисер Петков, работещите бедни в България са близо 800 000 души.

Според изчисленията на Николов реалният брой на работещите бедни в България е 10% от всички заети или около 307 000 души. По думите му единствената валидна методика в тези изследвания за линията на бедност е тази на Евростат. Проблем е обаче, че КНСБ не публикува никъде своята методика, смята Николов и отбелязва, че в изследването няма дефлатори или какви са ценовите разлики между София и провинцията. По думите му в България има две линии на бедност – едната е тази на НСИ, а другата е амдинистративно определена и основанията за нея са черна кутия. Необходима е нова методика за изчисление на прага на бедност, категоричен бе Николов.

 контрира Мика Зайкова, която е категорична, че в своите изследвания Институтът към КНСБ използва именно методиката на Евростат.

„Методиката за определяне на бедност не е една”, отбеляза Зайкова, която заяви, че линията за бедност е основа за социалните трансфери, но те не трябва да бъдат включвани в нейното изчисление. Опасно е, че прагът на бедност е основа за определяне на социалния трансфер за хора с увреждания, смята Зайкова.

Зайкова заяви, че Видин вече не е най-бедната област у нас и в Европейския съюз. По думите ѝ, най-лош е животът в Благоевград. Според нея не е логично област, която е близка до столицата, да е най-бедната в страната. По думите ѝ, мерките, които социалното министерство взима, не помагат за подобряването на жизнения стандарт. Тя даде за пример еднократните годишни помощи около празниците, които се дават на пенсионерите. Те обаче били недостатъчни, за да помогнат на възрастните хора.