Мика Зайкова: НАП подари на крадци 20 млрд. лв., но за бюджет 2020 управляващите искат пари от обеднелия народ /Iчаст/

Това сподели в анализа си за проблемите с бюджета за следващата година финансовият експерт Мика Зайкова пред Фрог. Интервюто с нея ще публикуваме в две части днес и утре. Вижте какво още каза финансистът:

- Г-жо Зайковаq какво е Вашето мнение за бюджета за 2020 година? Много анализатори до момента заявиха главно, че в него не се съдържат реформи. Така ли е и какво всъщност означава това?

- Да, така е. Ако трябва с едно изречение да характеризирам бюджета за 2020 г., бих казала дежавю в по-лош вариант, защото в него има от всичко по малко, но всъщност нещата се влошават.

Ако започнем от приходната част, първо там те са за заложили едно забавяне и второто, което се вижда, че в тази част е заложено на преките данъци. Това е дълбоко погрешно. Вглеждайки се, ще видите, че няма промяна в размера на самия данък.

Обаче, това което се събира от корпоративния данък е два пъти  по-малко и в нетна стойност от това, което се събира от данъка на дохода на физическите лица. Това означава, че или не върви нещо и бизнесът е затруднен и не формира печалба, или имаме висока стойност на сивата икономика. Може пък бизнесът да спестява част от печалбите, за да увеличи работните заплати, но това последното е малко вероятно. Въпреки това ще е принуден да ги увеличи, защото се увеличават заплатите на хората, които работят в общественият сектор. Твърди се че това ще стане с 10 %, но не е така - около 7,3 % ще е ръстът на доходите им.

Връщайки се на преките данъци става ясно, че ръстът на приходите от корпоративния данък е само 2,09 %. Ръстът, от това което ще събере държавата от населението, т.е. от доходите на хората, е 12,3 %.

- Притеснително е това което казвате.

- Притеснително е. При косвените данъци, там където се събира ДДС, ръстът е 8 %. Но ако погледнете бюджетите на други държави в ЕС, ще видите, че приносът от преките данъци е близко като ниво до приноса от косвените данъци. При нас е обратно – приносът от косвените е далеч по-голям от преките данъци.  Това показва, че за съжаление ще разчитаме на изземване печалба от бизнеса.

Ръстът при акцизите е съвсем малък. За да обясня това първо ще отворя една скоба:

въпреки, че се твърди, че нищо не е променено,  измененията, които бяха направени в данъчните закони в преходни и заключителни разпоредби са свързани с корпоративния данък.  Причината е проста – там има промени, свързани с шест директиви на ЕС.

Да не говорим за всички промени, но е важно да обърна внимание, че например болниците ще плащат акциз за купуване на горива, макар че са институции с определена специфика. Освободени от акциз са всички доставки за въоръжените сили, които идват от НАТО. Също така освободени от акциз са горивата, които, ще получават американските бази в България.

- До сега болниците плащали ли са такъв акциз?

- Да, плащат си всичко, те са търговски дружества. Промяната е в това, че има едни неща, които се освобождават от това плащане. Ние сме в НАТО и разбира се трябва да има някакъв жест към страните в тази организация и по-специално към най-главната страна. Други освен наем за базите взимат и акциз за абсолютно всички стоки. Ние нито взимаме наем, нито ще плащат акциз за горива. Но ние не можахме да освободим поне болниците от такъв акциз.

- Това не е популярна тема в общественото пространство. Как си го обяснявате?

- Причината е, че това е свързано с промените на данъчните закони. Ако сте успели да проследите всички изказвания във връзка с тези закони в НС, може би ви е направило впечатление, че на мнозина от депутатите от различните парламентарни групи това им направи впечатление.

- Да се върнем към бюджета за 2020 г. Какво друго притеснително откривате  в него?

- Поглеждайки към разходната част в бюджета се вижда, че тя е доста по-щедра, отколкото беше през 2019 година, която приключва. Макар че тогава имаше доста сериозна част в капиталовите разходи, за това, което трябва да построим и да направим, но това не се изпълни. Въпреки, че годината почти е изтекла капиталовите разходи са изпълнени едва на 30 %. Това е съвсем нарочно. Първо са заложени по-големи разходи, второ - от това спестяваме, за да формираме излишък, който правителството може да похарчи без санкцията на парламента. Няма нищо лошо в един излишък, стига той да се дължи на увеличение на приходите, т.е. на събираемостта на приходите. Не може нито 2019 г., едва ли 2020-а да се похвалим с такова нещо.

Ще дам един пример: само преди месец бе направена обстойна проверка на състоянието на вземанията в НАП. Тя бе публикувана и се вижда, че е установено, че за две години, от 2016 до 2018 г., НАП не е събрала вземания за 29 милиарда лева. Това са главно ДДС измами, фирми, които фалират, или са на името на хората, които нямат 1 лев и т.н. Знаете, че има много такива. Това е за 29 милиарда, представяте ли си?

НАП обяви, че 85 % от тази сума ще бъдат „отписани“, защото ги води несъбираеми т.е., подарихме на сума ти хора и на крадците 20 милиарда, това е в размер на 85 %.  Питам как тогава ще стане? Понеже в доклада за бюджета пише, че ще се преборим със сивата икономика, ще повишим събираемостта и най-сетне бюджетът ще бъде балансиран.

Извинявайте, но да има балансиран бюджет в момент, когато се намираме пред криза, не е най-подходящото нещо. Непрекъснато правихме изкуствени дефицити. В продължение на 10 години няма криза. Вместо да имаме излишъци, формираме такива, но в края на годината не остава нищо. Ще видите сега, че от този излишък за 2019 г., който е близо 3 милиарда лева, няма да остане нищо, защото той ще бъде похарчен, а предстои криза.

- Всички говорят за криза и за рецесия. Как ще се отрази това върху страната ни, след като бюджетът е такъв?

- Когато има такава прогноза, трябва да се правят буфери. Те отиват обикновено във фискалния резерв, а ние ще правим балансиран бюджет. Малко преди да разговаряме с Вас чух в дискусиите по първо четене, че видите ли, това било буфер.

Знаете ли, че в самия бюджет, в неговата консолидирана фискална програма, която е за три години, за 2020 г. има вкаран и алтернативен бюджет. За да бъде балансиран бюджетът, за да се намалят приходите,  според този алтернативен бюджет, те намаляват и разходите.

Това не е никакъв буфер. Буферът трябва да бъде живи пари, които в момент на рецесия и криза да вложиш за капиталови разходи, в реалния сектор, за да може да увеличиш производството и да можеш да направиш някаква нова технология, която да роди стоки и услуги с по-висока добавена стойност, от която, когато продадеш, когато изнесеш - печелиш.

- Какви са адекватните размери на буферите с оглед на очакваната кризисна ситуация според Вас?

- Ние сме малки, ние сме отворена икономика, която изключително много се влияе от външни фактори. Ние сме зависими от износа, а той пък е зависим от инвестициите и то не какви да са инвестиции, а такива в реалния сектор, т.е. капиталови инвестиции. Такова нещо има заложено в „Програма 2030“, там пише, че ще има технологично обновление и ще направим кой знае какви неща.

Брутният вътрешен продукт (БВП) се формира от три неща: от потреблението, от износ (основно) и с помощта на бруто-капитало образуването, т.нар. инвестиции в капитал в реалния сектор . В развитите страни акцентът е върху последните две. Когато ръстът на БВП се образува от тях, имаме сближаване или кохезия. Когато настъпва криза или рецесия, тогава инвеститорите започват да се боят за своите капитали и предпочитат да ги инвестират в бързо оборотни неща, за да могат бързо да си върнат инвестициите. Тези бързо оборотни неща се наричат дългови инструменти – облигации и т.н.

Обяснявам всичко това, за да мога да онагледя, че структурата на нашия БВП рязко се промени. Ние разчитаме на потреблението. Това означава, че разчитаме фирмите да купуват инвестиционни стоки, а гражданите да си похарча по-голямата част от доходите, да им се намалят спестяванията и да излезе част от капитала от банките.

Само че българите са най-бедните. Въпреки, че банковите депозити растат, те са съсредоточени в ръцете на шепа инвеститори, а не в джоба на българския народ.

Около 40 % от сънародниците ни изобщо не спестяват, а значителна част  домакинствата спестяват до 1 000 лв. Тези средства са да имат за погребение, за спешни неща, за болница.

Не можеш на бедния български народ, който въпреки повишаването на заплатите миналите две години с по 10 %, пак е обеднял, да му вземеш парите.

Интервю на Диана Йонкова

Утре очаквайте втората част на интервюто с финансиста Мика Зайкова.