Парламентът отхвърли всички предложения на опозицията за промени в приходната и разходната част на бюджета. Депутатите одобриха отделните бюджети на ключови институции, сред които съдебната власт, Народното събрание, президентската администрация, Министерският съвет, Сметната палата, Конституционният съд, Омбудсманът, както и бюджетите на министерства, държавни агенции и комисии.

 

Сред предложенията, които не бяха приети, беше искането на Възраждане 17 млн. евро, предвидени в бюджета на Министерството на външните работи за Украйна, да бъдат пренасочени към българските общности зад граница. В отговор депутатът Ангел Георгиев заяви, че това противоречи на по-ранни изявления на президента Румен Радев, според които България няма да предоставя средства на Украйна през тази година. Според него в условията на ограничени средства за социални групи като пенсионери и майки не е логично да се отделят средства за Киев. Предложението беше подложено на повторно гласуване, но отново беше отхвърлено.

 

Парламентът не подкрепи и предложенията на ГЕРБ-СДС, Продължаваме промяната и Възраждане за увеличаване на ученическите стипендии. Трите формации настояваха за по-висока подкрепа за учениците, като посочиха, че минималният размер на стипендията от 21 лева, или около 10 евро, е определен още през 1999 г.

 

Отхвърлено беше и предложението на Румен Миланов от Прогресивна България и други депутати за допълнително финансиране на Държавната агенция „Технически операции“ с над 2 млн. евро. Средствата бяха предвидени за поддръжка и обновяване на специализирана техника, както и за ремонт на административния комплекс на агенцията в София.

 

Одобрени бяха бюджетите на Съвета за електронни медии, Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция, както и средствата за общините.

 

Малко по-късно парламентът прие окончателно държавния бюджет за 2026 г. след над 18 часа дебати и гласувания. Сред основните параметри са възможност за поемане на нов държавен дълг до 10,1 млрд. евро, запазване на минималната заплата в държавната администрация на 620,20 евро и промени в редица социални и административни разходи.

 

Депутатите одобриха от 1 август държавните служители и работещите в съдебната система да започнат да поемат част от личните си осигурителни вноски – първоначално в съотношение 80:20 между работодател и служител, а от 2027 г. – 60:40.

 

Приетите текстове предвиждат още увеличение на доходните прагове за получаване на някои семейни помощи. Лимитът за еднократна помощ при бременност и месечни помощи за отглеждане на дете до една година става 466 евро, а за детски надбавки – до 415 евро за пълен размер на помощта.

 

В бюджета е заложено поемането на нов държавен дълг до 10,1 млрд. евро, като част от средствата – 3,261 млрд. евро – са свързани с европейския инструмент SAFE за укрепване на отбранителната индустрия.

 

Парламентът прие и ограничения за разходите на бюджетните организации. Те няма да могат да финансират празнични и развлекателни прояви за служители, включително коледни и новогодишни тържества. Работни срещи, обучения и съвещания извън административните сгради ще бъдат ограничени, като в повечето случаи ще се провеждат онлайн.

 

Депутатите решиха още висши държавни служители и членове на държавни органи да не получават допълнителни възнаграждения за постигнати резултати, както и да няма доплащания за участие в комисии и работни групи, когато това е част от служебните им задължения.

 

Бяха приети и по-високи акцизи за тютюневите изделия, както и промени в Кодекса на труда, според които от 2027 г. един ден трудов стаж ще се признава при изработване на пълното дневно работно време.

 

Запазват се данъчните облекчения за деца през 2026 г. – 3067,75 евро за едно дете, 6135,50 евро за две и 9203,25 евро за три и повече деца. Предложенията на опозицията за по-високи облекчения бяха отхвърлени.

 

В бюджета бяха одобрени средствата за държавните институции, общините, Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция.

 

Парламентът прие и промени, свързани с Комисията по досиетата. Министерският съвет трябва да подготви до 15 септември предложения за нормативни промени, с които дейността ѝ да премине към Държавна агенция „Архиви“.

 

Не беше прието предложението за закриване на редица други регулаторни органи, сред които Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за регулиране на съобщенията и Съветът за електронни медии.

 

Военните, служителите на МВР и НСО ще запазят настоящите си основни възнаграждения, определени по правилата на т.нар. удължителен закон до приемането на бюджета.

 

Окончателното гласуване на бюджета приключи след близо шестчасово заседание, като управляващото мнозинство отхвърли голяма част от предложенията на опозицията за промени в приходната и разходната част на държавната план-сметка.