Проблемът според него е, че линейки са викани за случаи, които не са спешни и това отнемало много голям ресурс. „Така се получават драмите. Колегите в координационния център на Спешна помощ някак трябва да отсеят тези, които са много спешни, да изпратят там екип, а тези, които не са толкова спешни, да изчакат. Но това по телефона е изключително трудно. Без да го видиш и прегледаш човека, не можеш да прецениш. В центъра са опитни хора и в голям процент от случаите успяват да определят кой е спешен и кой - не. Но този който е оставен на изчакване, се чувства изоставен. Това наистина е ужасно, но на този етап такива са възможностите на спешната помощ. Трябва увеличаване на екипите - ако това стане и се подобри организацията на работа на Спешната помощ, ефектът ще е двойно по-добър", добави министърът.

Той посочи още, че системата има нужда, както от повече финансиране, така и от по-голям контрол върху течовете. Ненков обаче бе категоричен, че реплики, според които Здравното министерство имало резерв от финанси за още една актуализация на парите на Здравната каса, не звучат сериозно: „Нашата здравна система не работи никак зле за парите, с които разполага. Всеки от нас, който има приятел в чужбина, може да попита за прословутата достъпност, за която европейците нас много ни ръчкат - колко време се чака за общопрактикуващ лекар, дори не за специалист - седмици".

„Безспорно хората ще подскочат, ако утре им кажем, че увеличаваме вноската, но откъде ще се вземат пари иначе. А и отговорността за здравето си я носи всеки един човек. Не може цял живот да пиеш, пушиш и ядеш и после лекарите да са виновни за това, че имаш цироза. Тази безотговорност към здравето не бива да се прехвърля към здравната система", каза още Ненков.